Синът на обичан фоторепортер от Добрич следва любовта му към театъра

Боян Желязков е от Добрич, на 29 години. В момента живее и развива успешна кариера в изключително харесвана от него сфера – той е експерт „Връзки с обществеността”, или казано по-популярно пиар. И не къде да е, а в Театър 199 „Валентин Стойчев” в София. Боби, както го наричат приятелите му, е син на обичания фоторепортер от Добрич Любен Желязков, който ни напусна преди пет години, точно на тази дата – 27 септември. Реализирайки се в сферата на театъра младият мъж сбъдва и мечта на баща си. След фотожурналистиката другата голяма страст на Любен Желязков е била сцената.

Боян завършва в Добрич СУ „Свети Климент Охридски”, кандидатства и е приет в УНСС в София, специалност „Икономика на човешките ресурси”. Още в първата година като студент започва работа на касата в Театър 199 „Валентин Стойчев”. „Театърът винаги е присъствал под една или друга форма в живота ми. Артистичността и отношението към изкуството са наследени от баща ми, който беше изключителен естет. И се оказах на мястото си в Театър 199, в който продължих да работя”, разказва за Про Нюз Добрич Боби. След завършване на бакалавърска степен в УНСС записва магистратура в НАТФИЗ - „Мениджмънт в сценичните изкуства”. И продължава да работи в столичния театър, но е повишен и става експерт „Връзки с обществеността”.

„Театърът за Любо и мен е една любов и мечта, която успях да реализирам под друга форма”, споделя Боян.

Специалността „Мениджмънт в сценичните изкуства” е важна и необходима, защото подготвя кадри в специфичната област на управлението на изкуствата, обяснява добричлията. По думите му тя е за хора, които искат да се занимават с арт-мениджмънт, да развият умения, да придобият знания в управлението на културни институции и проекти в сферата на сценичните изкуства. „Любопитното е, че един от създаделите на тази специалност е Валентин Стойчев – директор на Театър 199 в периода 1991–2007 година и един от лидерите в театралния мениджмънт. Театърът носи неговото име”, посочва Боби.

Театър 199 е много интересен, защото е без щатна трупа. Той събира творци на проектен принцип. Боян Желязков обяснява, че всяко представление е създадено от различен творчески екип – актьори, режисьори, сценографи, композитори, преводачи и други. По тази причина Театър 199 е привлекателен за публиката. На малката сцена под земята участват едни от най-популярните и обичани български актьори, поставят най-талантливите български режисьори. „Това прави театърът атрактивен, динамичен и гъвкав. Репертоарът се подбира внимателно, предлагайки разнообразна палитра от заглавия и жанрове, които да удовлетворят и най-взискателния вкус. Поставя се основно съвременна драматургия, като се обръща специално внимание на българските автори”, разказва Боян Желязков. Той посочва, че Театър 199 е изключително силен в маркетингово и рекламно отношение. Това, по думите му, прави работата в него много любопитна и вълнуваща. Освен това театърът има многобройни турнета в страната, а и не само. Гостува в много европейски градове, а м. г. и в САЩ. „Изключително много се пътува, но без да се игнорира основната сцена - всяка вечер има представления, а в съботните и неделните дни има също дневни и детски спектакли”, разказва пиарът. Театърът поддържа репертоар от 40 заглавия за възрастни и 13 за деца. На 12 юни 2020 година предстои отбелязването на 55-годишнината от създаването на Театър 199 с премиерата на пиесата „Боклук”, спечелила последното издание на конкурса на театъра за съвременна българска драматургия „Славка Славова”.

Боян изпитва удоволствие от работата си и заради контактите, които има с обичани български актьори, споделя, че ежедневието му предполага нови запознанства и създаването на приятелства. Като пример посочва Татяна Лолова, доскоро e играла в постановката „Duende” на Театър 199, която е гостувала и в Добрич. Макар и сега заглавието да не е в афиша, актрисата продължава да бъде част от живота на театъра, споделя пиарът. Незабравими за него са срещите със Захари Бахаров, който участва в спектакъла „Чамкория”, хит на театъра в момента, също гостувал в Добрич. Други актьори, с които го среща работата му, са Меглена Караламбова („4000 мили”, „Разговори с мама”, „Заешка дупка”), Йоана Буковска („Хаос”, „7 дни от живота на Симон Лаброс”, „Госпожица Юлия”, „Симулатор за чифтосване”) , Мая Бежанска („Колекционерката”), Ива Тодорова („Приятно ми е, Ива!”), Юлиян Вергов („Class”), Малин Кръстев („Най-бързият часовник във Вселената”, „Сарабанда”, „Самотният Запад”, „Старицата от Калкута”), Нона Йотова („Влюбена, сгодена, изчезнала”), Мария Сапунджиева („Вересии”, „Вечерен акт”), Мариус Куркински („Отворена брачна двойка” и „Рибарят и неговата душа”), Мая Новоселска („Тъгопоглъщач”), квартетът от „Театър, любов моя! ” (Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Стефка Янорова, Краси Кузманова) и много други. Боби не може да посочи кой актьор най-много го е впечатлил през 10-те години, откакто е в Театър 199, по думите му всички са допринесли по някакъв начин за вълнуващото му съприкосновение с театралното изкуство.

Трудности винаги има, посочва младият мъж в отговор на въпрос на Про Нюз Добрич. Споделя, че работата е натоварена, има много събития. „Театърът, освен премиерите, които реализира през сезона, има юбилейни представления. Всяко заглавие трябва да се популяризира и утвърди в афиша. Предизвикателство е да намериш точните подходи, за да достигнеш до правилната аудитория за съответното заглавие”. Но е категоричен: когато обичаш нещо, когато го правиш с желание и то ти е страст, нещата се случват. Допълва, че екипът на Театър 199 е от професионалисти, много сплотен и отдаден и всичко става с лекота. „Обичам много работата си и я считам за привилегия. Приятнострашно е да се работи в Театър 199”, споделя Боян, цитирайки едно от заглавията на театъра.