С повече животни и мандра разширяват фермата на Джавит Бейтула в Карапелит

Днес сме гости на семейство Бейтула във фермата в с. Карапелит, област Добрич. Селото е разположено в сърцето на Добруджанското плато и, освен с плодородните земи в региона, е известно и с богата си история и героичната Карапелитска епопея през Първата световна война, която вдъхновява Йордан Йовков за разказа му „Триумф“.

За стопанството ще ни разкаже Джавидан Бейтула – една от дъщерите на собственика Джавит Бейтула. Тя, заедно със сестра си и останалите членове на семейството, управляват и развиват ферма с над 27-годишна история, която членува в Наационалната асоциация за развъждане на Монбелиард и Симентал /НАРМС/ от самото й създаване. Посреща ни усмихната и дружелюбна… да не повярваш как тази мила дама успява да носи на раменете си отговорността за това огромно стопанство. Дали е трудно да съчетава грижата за фермата и  тази за семейството ще я попитаме след малко.

Здравейте, Джавидан! Имате прекрасна ферма, разкажете ни за нея.

Здравейте и добре дошли! Фермата и фирмата ни са семейни, всички участваме в работата тук – баща ми, аз, сестра ми и нашите съпрузи. Всеки от нас си има различни задължения. В основата на всичко, разбира се, е баща ми. Създал е фермата преди 27 години!

Колко и какви животни има в стопанството в момента?

В момента във фермата се отглеждат 1200 овце, 100 бивола и над 1000 говеда от различни породи – черно-шарени, джерсей, кафяво говедо и над 200 животни от породата Симентал, като първите сименталки баща ми внесе от Австрия още през 2007 г. Той много харесва и обича тази порода. Обработваме също повече от 11 хиляди декара земя.

Каква е разликата в отглеждането и продукцията между Симентал и останалите породи?

Сименталите са страхотни животни – отглеждат се и се адаптират лесно. При вноса им не  сме имали никакви проблеми. Много по-лесно се адаптират от черно-шарените например, при които имахме дори и смъртни случаи. Млякото им значително превъзхожда това на другите породи по масленост и протеин и лично аз за своето семейство взимам само от него.

Каква технология сте избрали за отглеждане на животните?

Всички животни се отглеждат свободно боксово и се доят на централен млекопровод за момента, но сме в процес на изграждане на доилна зала, тип карусел с 50 места. С централния млекопровод доенето на толкова животни изисква много работна ръка, а това е основен проблем не само при нас. Много трудно намираме доячи, а и всякакъв друг персонал. Тук са осигурени всички условия за труд на служителите, както и конкурентно за региона възнаграждение с пълни осигуровки и въпреки това срещаме огромно затруднение с намирането на персонал, а за квалифициран да не говорим. При нас ръчният труд е сведен до минимум и се стремим да обезпечим максимално стопанството технически, за да не зависим от човешкия фактор.

Фермата ни е изрядна във всяко отношение, а сме обект на перманентни проверки от всякакви институции – може би, точно по тази причина.

Как успяхте да изградите тази внушителна база? Държавата помогна ли ви?

Постепенно присъединявахме оборите, които са част от бивш кравекомплекс. Всичко в началото изграждахме със собствени средства и усилия. Впоследствие се възползвахме от подпомагане по 121-ва мярка, но, честно казано, постоянните проверки и непосилните изисквания ни демотивираха и занапред ще разчитаме само на собствени средства, защото равносметката не е в полза на участието ни в програми. Средствата, които ни върнаха не бяха много, а в същото време ни затрупаха с бюрокрация и всевъзможни проверки, застраховки и лихви. Просто не си струва, а и е непосилно напрежение в даден момент. За доилната зала не ни достигнаха точките за подпомагане, само  защото в проекта ни липсва строителство, тъй като ние имаме вече изградена сграда. Абсурдно, но факт! Въпреки това до края на годината залата ще заработи.

Планирате ли да увеличите броя на сименталските животни след тази инвестиция?

Задължително. Като цяло, ще увеличим броя на животните от всички породи. Планираме в някакъв момент да направим и мандра, но заради проблема с намирането на работна ръка, доилната зала стана основен приоритет.

Някои ферми имат голям проблем с реализирането на продукцията и редовното заплащане от страна на мандрите. Вашите партньори коректни ли са в това отношение?

Да, много. От три години работим с „Тирбул“ и мога да кажа само хубави неща за тях. Не си спомням да са закъснели и седмица с изплащането и изкупните цени по-скоро ни устройват. Преди това не беше така. От „Сердика“ в гр. Добрич ни задлъжняха със 175 000 лева преди години и месеци наред не можехме да си вземем парите, което за едно стопанство е убийствено. Но, като цяло, цената на изкупуване на суровото мляко у нас не е адекватна на усилията и инвестициите, които се правят. Напоследък тя падна още повече. Необходима е някаква законодателна промяна в това отношение.

Защо, според Вас, сте подложени на толкова много проверки от страна на държавните институции?

Тъй като се стремим да сме изрядни и е много по-лесно да се посещава такова място и да се отчита дейност. Със сигурност и ние имаме своите пропуски, но наистина е трудно за издържане постоянно да сме процес на проверка и това силно затруднява ежедневната ни дейност.

Как успявате да балансирате между фермата и семейството?

Много е трудно и почти не успявам да отделя време. Фермата е ангажимент 365 дни в годината без изключение и оправдание. Грижите със служители и институции също не спират дори и в свободното време, ако изобщо остане такова. Такъв бизнес сме си избрали, но за момента успяваме да се справим и да се развиваме.

Източник: govedovad.com