Четвъртък, 28 март 2024

28.03.2024

Последвайте ни

Виден учен от Добрич разкрива тайните на Балканската диета

Проучване показа, че в България сме на последно място в ЕС по консумация на прясно мляко. Това съобщи пред журналисти в Албена почетният председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания доц. Светослав Ханджиев, организатор на „Училище за здраве – за деца, родители и учители” в курорта.

Родом от Добрич, един от най-видните диетолози у нас, Основател и председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите заболявания", членува в генералните съвети на IASO и EASO, в Европейската академия на науките по хранене.

По думите на специалиста твърдението, че прясното мляко трябва да се консумира до 3-годишна възраст е фалшива новина. Престъпление е да лишим нашите деца и родители от прясно мляко, посочи той. Според доц. Ханджиев в САЩ, Дания и други държави хората пият по литър и половина на ден. Това е много, при нас се консумира по 60-70 грама прясно мляко на ден, което е много малко, каза още специалистът.

Доц. Хаджиев сподели, че в България е много ниска консумацията и на кисело мляко. По думите му е необходимо да се консумират по 250-280 грама средно на ден, киселото мляко да присъства в менюто ни пет дни седмично.

Вече е установен факт, че да бъде едно хранене здравословно то трябва да се базира на хранителните традиции на дадена страна, каза специалистът. За това вече се говори за три основни диети в Европа – Средиземноморската, Балканската и Северната. Имаме много благоприятни елементи на тази наша Балканска диета, каза доцентът. И сподели, че един от тях именно киселото мляко - носител на пробиотици, които са много важни за съвременната профилактика на болестите на цивилизацията. Важни са и антиоскидантните елементи, които се съдържат в нашите плодове и зеленчуци, в забързаното ни ежедневие те имат изключително голямо значение. Българската лютеница пък е една антиоксидантна, витаминозна бомба, защото съдържа и провитамин А, и каротен от червените чушки и камбите и ред други полезни елементи. По думите на доцента Балканската диета включва още полезните родни елементи - бобовите растения, туршиите, киселото зеле, което съдържа витамин С.

Румънски специалисти проявяват интерес към Училището за здраве в Албена

„Навсякъде се говори за здравословни и нездравословни храни, това е неправилно. Щом един продукт, една храна е създадена от Господ или от природата, за трапезата тя е полезна. Но не за всички и не в големи количества”, каза специалистът по здравословно хранене. Според него обаче е много важно да има контрол. „Като кажем сирене, ние разбираме продукт, който е от мляко. Примесите са повече от вредни”, посочи доцентът.

В книгата си „Балканската диета”, която е издадена тази година, доц. Светослав Ханджиев цели да реабилитира родните, български продукти, на които в днешно време не отдаваме значение. С книгата си искам да предизвикам младите учени да направят проучвания на слънчогледовото олио, то е толкова полезно, но не е напълно изследвано, каза специалистът. По думите ме за здравословното хранене има значение и начинът на приготвяне на храната. „На бавен огън се пече месо с различни зеленчуци, т. нар. гювеч. Това на запад го няма, а много е полезно”, посочи той.

По отношение на палмовото масло специалистът сподели, че според данни от 50-60 години в градацията за растителните мазнини, които имат значение за предпазване от ранна атеросклероза, на първо място е маслото от семките на гроздето, на второ царевичното, следва зехтинът, а на последните места са палмовото, кокосово масла. Във сирене, които струва 3-4 лева, има палмово масло, категоричен е доц. Ханджиев. Той коментира, че в последните години пазарът ни е залят с много евтини продукти - от Китай, Малайзия и други страни. От една страна ние не сме пригодени към тях, а от друга са вредни, каза специалистът по здравословно хранене.

c