Любов, отдаденост и един автомобил в сърцето - от ретро изложението в Добрич

По време на първото изложение-парад на ретро автомобили и мотори в Добрич, срещаме семейство - почитатели на марката "Мерцедес", които пристигат за участие от град Русе.

Още от пръв поглед прави впечатление начинът, по който Стефан Недялков посреща посетителите, както и вниманието, с което обяснява на всеки един от интересуващите се всичко за автомобила. Към ретро парада в Добрич семейството Вергиния и Стефан Недялкови потеглят от Русе, заедно с останалите участници от русенската авто група.

"Донякъде по пътя успяхме да поддържаме движението в пакет, но след Силистра се поразкъсахме и затова пристигнахме по различно време в Добрич", споделя собственикът на ретро возилото.

Г-н Недялков, едно от първите неща, които посетителите виждат на автомобила Ви е един интересен надпис - The Last Mohican (Последният мохикан). Какво представлява всъщност той?

Ами, хрумването си е мое. За мен, като собственик, той е един от символите на тази кола. Нали знаете, последните обикновено са някаква странна, изчезваща порода. Така го чувствам. Идеята и изработката на табелката са изцяло мое дело.

Бихте ли представили за читателите на Про Нюз Добрич с няколко думи себе си и своят ретро автомобил?

Ние сме едно от семействата, които са сред най-сериозните поклонници на ретро автомобилите в България. Жена ми е Вергиния Недялкова, а аз съм Стефан Недялков и съм вече на 52 години - от град Русе. Тук сме с едното си любимо ретро бужу - "Мерцедес" модел V123, производство 1982 година. Имаме го в семейството от 2000 г.

Кога и как започна тази любов към автомобилите "Мерцедес"?

Любовта ми към автомобилите е още от моето детство, което премина главно на Дунав мост (митницата) в град Русе. Още оттогава си мечтаех като порасна да притежавам автомобил с марка "Мерцедес". За мен този ден дойде преди 20 години - и оттогава съм неизменен поклонник на марката.

Какво включва грижата за един такъв автомобил?

За да притежаваш и съхраняваш един такъв автомобил - едно от основните условия е да бъде в гараж. Другото е редовна техническа поддръжка.

Г-жо Недялкова, какво представлява за вас тази кола?

Трудно може да се обясни с малко думи, ако въобще е възможно. Мерцедесът ни е абсолютно автентичен. Пристигна от Германия с оригиналната боя и до ден днешен не е пипан за каквато и да било корекция на цвета. Не се е налагало дори да бъде изчукван някъде. Запазен е и не е мръднало нищо по купето. Единствено надписите, които виждате на различни места по автомобила, са изработени от Стефан. На него му хрумват разни идеи, влиза в работилницата и си ги изработва сам. Моята любов към марката "Мерцедес" дойде сравнително по-късно от неговата, разбира се. Благодарение на това, от години вече ходим на всякакви ретро паради из цялата страна, както и зад граница.

Това ли е сбъднатата детска мечта на Стефан Недялков?

Сбъдната детска мечта - да, но с времето имам и други - пораснали мечти (смее се). Определено, за мен обич към друга марка, освен "Мерцедес", не съществува. В момента имам още два автомобила от същата марка. Единият е абсолютно същия модел като този, а другият е по-старата модификация - V 115, производство 1972 година. Той ми е последното ценно бижу в колекцията и във всеки един момент, когато съм със свободно време, се занимавам с неговата реставрация.

Споделете какво означава да реставрираш сам един такъв автомобил, който отдавна е излязъл от производство?

Като се започне от дребните детайли - надписчета и малки емблемки, минем през двигател и всички елементи около основния агрегат, за да стигнем до тапицерията и всичко от интериора - минава се през всеки един детайл, който има нужда от грижа.

Г-жо Недялкова, какви са впечатленията Ви от първото изложение в град Добрич?

Харесва ни и сме впечатлени. Мястото е чудесно подбрано и има страшно много хора, които бяха подредени и чакаха още преди официалното начало. Доста от минаващите се интересуват, питат. За нас е важно също така, че имаме възможността да се запознаем с още нови колеги, които не сме срещали по-рано. Обичайно, националната организационна структура на ретро автомобилистите се събира в края на всяка година и фиксира календара за предстоящия сезон. По този начин всички любители на ретро автомобилите знаем кога и къде има подобни ретро паради и изложения. В случая аз съм натоварена с един приятен ангажимент - да поканя колегите ни, да посетят през тази година и първото издание на ретро парада в град Луковит, който ще бъде на 28 септември. Организаторите са подготвили доста атрактивна и богата програма, включваща фолклорни изпълнения, екскурзия за всички любители на ретро автомобилите и още други изненади за присъстващите на празника.

Какво кара собственици, като Вас, да пътуват стотици километри, за да са на подобни изложения и паради?

На първо място е любовта към ретро автомобилите. Другият важен фактор е срещата и оценката на публиката. Невероятно емоционално удоволствие е когато се спират ентусиазирани и хора и задават всякакви въпроси. Не знаем доколко е разбираемо за голямата част от публиката, но за нас е страшно важно случващото се по по време на тези форуми. Вероятно, третото важно нещо - не и като поредност, е запознанството с други собственици на ретро автомобили. Обикновено, на тези паради се запознаваме с много хора на различна възраст, с различни професии и различни интереси, но обединени от любовта към тези т. нар. ретро автомобили. Дора само това да споменем, е достатъчен стимул - специално за нас. Истината е, че вече не пропущаме нито един ретро парад.

Има ли запалване на горивото - както се казва на жаргон, по отношение на останалите?

Определено. Почти няма изключение при хората, спиращи се за да попитат нещо. Всеки един носи искрица от тази странна за мнозина любов към автомобилите. Имаме такива случаи с хора, които сме срещали по време на подобни изложения. Идва, пита и си тръгва, а след година вече ни се обажда, че притежава ретро автомобил или полага грижи за реставрирането му. Страшно е зареждащо едно такова горивно припалване по веригата. Това трудно би могло да се разкаже с думи.

При Вас как припламна тази искра?

В началото тръгна от детската мечта на Стефан. Мерцедеса го използвахме като личен автомобил, докато един ден осъзнахме, че той вече е някаква необяснимо странна част от семейството. В началото го осмисляхме в немалка степен, единствено като луксозно средство за транспорт. По принцип, обичаме да пътуваме много. Постепенно, започнаха да ни питат дали няма да се включим в някой ретро парад и така чрез други поклонници към тази ретро любов, искрата пламна и при нас. Сега с цялата си любов и ние вършим същото, надяваме се че успяваме да се справим добре. Може да не Ви се вярва, но с всяко следващо изложение, желанието ни да сме част от подобни събития се увеличава.