Близо 20 години Марияна от Добрич лее куршум и бае против уроки

Това е от нещата, на които много не вярваме, но всички си казваме „Няма да навреди!”.  Такова нещо е баенето. Баенето против уроки и страх.

Баба едно време, когато се уплашех от нещо, ме караше да заставам права, с гръб към пещта, която беше на двора. После казваше някакви думички и хвърляше шепа брашно зад гърба ми. Брашното оставяше следа по стената на пещта и тя ми казваше какво ме е уплашило. Според баба ми, ако много се уплашиш и не ти баят, весят или леят куршум, за 40 дни можеш да са разболееш и умреш.

После животът­ и работата са ме е водили по различ­­­ни места, на които жени /най-често баби/ баеха против уроки, лееха куршум и весеха при уплаха, гасяха клечки във вода, завиваха пъпове или мереха. Не знам дали все още някой се занимава с меренето... то беше много интересно и странно и в случая, за който ходих, каза повече, отколкото исках да знам. Така се е случвало, че винаги съм ходила на такива места, заради други хора, а не за себе си, но мога да кажа – това върши работа.

Пак не заради себе си, се срещнах с Марияна. Тя практикува леенето на куршум и баенето против уроки от 2001 година. Любопитна съм как се случва това. Особено леенето на олово – не бях виждала как се прави.

Уговаряме се с нея да отида около обяд, когато има по-малко клиенти, за да можем да говорим, че иначе непрекъснато идват хора. Сядаме на двора да си приказваме.

·         От кога се занимаваш с това? – питам я.

·         От 2001 г., тогава почина мама. Тя ми остави думичките, когато усети, че си отива. Преди това беше ми показала някои неща, но не всичко, защото в момента, в който кажеш думите на друг, те вече губят силата си. А, тя ми остави и пръчката и метличката си, които също са много важни за работата ми.

·         А майка ти откъде ги беше научила?

·         Мама беше от такъв род. Баба й се е занимавала с това, леля ми, една друга леля Злата имах - от с. Стожер, и тя с се занимаваше с това. Сега аз съм наследила дарбата и силата им.

·         Тайна ли са думите, които се казват?

·         Тайна са. Когато ги кажеш на някой,  те вече губят силата си и ти не можеш да ги ползваш. Но, думичките не са всичко. Те много хора може да искат и да знаят думите, но не всеки има дарбата. То трябва да ти е отвътре. Трябва да го усещаш, като нещо твое, като нещо, което излиза от душата ти. Аз и не разбирам защо църквата  отрича тези ритуали и защо казва, че са свързани с дявола? Със самите думи ние молим Богородица и Господ да помогнат на този човек. Дори имам камъче, което ми е донесено от Ерусалим и го ползвам при обайването на водата. Така частичка от Господ е с мен и силата ми става по-голяма.

·         Много ли са думите и различни ли са различните ритуали?

·         Ами доста са и са различни, в зависимост от това, дали баеш за страх или уроки.

·         В това технологично време хората доверяват ли се все още на такива неща?

·         Идват и вярват. Понякога човек не се чувства добре и ходи по лекари и уж всичко му е наред, а е неспокоен. Трудно заспива, „корема му играе и е на топка”, има бодежи в сърцето, задушава се – това са все признаци за уплаха и стрес. Ако не се вземат мерки, този страх да се „изведе” навън, всичко това може да прерасне в страхова невроза или нещо друго.

·         До колко време след уплахата трябва да дойде човек?

·         Колкото по-скоро, толкова по-добре. Най-късно до 40-ия ден, защото след това преминава в кръвта. И след това може, не че не може, но е хубаво да е по-навреме. Аз затова гледам да не връщам хора. Като дойде човек тука, той значи има нужда и без значение кое време е, го приемам. Той е дошъл с болката си помощ да търси, не бива да се отказва. Особено на малки деца.

·         Как става весенето?

·         Едно време, като дойде човек, бабите ни са го закачали на въжета с главата надолу. Идеята на това е да се преобърне кръвта. Но, аз работя с много деца и те се плашат от въжетата, затова аз ги обръщам с ръце и с пръчката и метлата им наричам и „измитам” страха им.

·         Ти баеш ли против уроки и как става?

·         Бая, особено на деца. Те са много податливи, а и при тях уроките могат да бъдат опасни. Някои деца вдигат температура, плачат, неспокойни са, стряскат се и бълнуват насън, започват да заекват. Едно време, баенето против уроки е ставало с въглени. Вземаш въглени от огнището, пускаш ги във водата, те се преобръщат и падат на дъното – тогава значи човекът е урочасан. Сега сме по-модерни - палим клечки, казваме думичките и ги гасим във вода. Ако клечките се съберат на едно място, тогава е уроки. Понякога клечките се събират и образуват буквичка – това е буквата на този, който ги е урочасал. Най-много урочасват т. нар. „хора, които са пресукали” т.е. кърмени са, отбивани и после пак кърмени. Тези хора имат лоши очи и трябва да се внимава, могат да разболеят малките деца. Както и хората със сини очи. После водата се дава за пиене у дома – по три глътки от три страни, докато свърши водата.

·         Леенето на куршум как става?

·         Ами, като дойде човекът, разтопявам оловото. Приготвям си тенджерка с вода, в която изливам разтопеното олово над различни части от тялото. На човек се бае на три места – на главата, на сърцето и на краката. Ритуалът трябва да се прави три поредни дни, но аз го правя за два, тъй като първия ден, като дойде, го правя два пъти, за да не разхождам хората. Когато човек е уплашен и пуснеш оловото във водата, то се събира на едно място и образува фигури. По тези фигури аз виждам от какво се е уплашил  – понякога е катастрофа и аз виждам колите, понякога от болен или умрял човек – тогава се вижда леглото или ковчег и изправени хора около него. После на второ, третото леене оловото се пръска във водата, а не се събира – тогава значи страхът е изведен навън и после човек се чувства много по-добре. След третото баене прецеждам водата и я давам на човека, давам му и оловото. Той трябва да облее тялото си с водата, а оловото да държи под възглавницата си и да спи върху него три нощи и после да го изхвърли на течаща вода.

·         Как те намират хората?

·         Ами от човек на човек. Аз табелка нямам. Ако някой е видял полза от мен, казва на друг и така. Така е и със заплащането – нямам тарифа. Кой колкото има на сърце. Старите хора, казват, че когато се пуснат на земята парите, които човек дава от сърце – тогава става цярът.

·         Знам, че този занаят се предава по женска линия в рода. Ти имаш ли на кого да го предадеш?

·         Имам внучка. Тя е още малка, но проявява интерес. Ако, и като порасне, иска, ще предам думите и силата на нея, защото това е нещо, което не трябва да изчезва. То е в живота на българина от столетия и има своето място и значение и помага.

Постоях при Марияна. Присъствах и на леенето на олово. Надявам се, че е помогнала на хората, които дойдоха. Това, което видях аз, е един светъл човек, приел дарбата и отговорността на корените си.  Прави го от сърце, защото го е приела като призвание и затова съм сигурна, че действа. А, ако някой смята, че не действа, да си каже „Няма да ми навреди!”  

Диана СТЕФАНОВА