Водещи новини Общество

Щастието влезе в дома на семейство с Габриела и „Зрънце живот” от Добрич

Щастие. Това е думата, която най-често употребява Красимира Жеркова докато разказва за последните седем месеца от живота на семейството си. Седем месеца, откакто в дома им внесе много радост и светлина чаканото 16 години щастие – дъщеря им Габриела.

Красимира и Златко Жеркови са от Раднево, жената е координатор на фондация „Искам бебе”. Семейството е една от петте двойки с репродуктивни проблеми, които получиха шанса да имат рожба благодарение на кампанията „Зрънце живот”, организирана от „Добруджански хляб” АД, фондация „Искам бебе” и Община Добрич. От 100 кандидати от цялата страна на 24 декември 2016 година те бяха изтеглени с още четири двойки и получиха 4 000 лева за ин витро. Красимира и Златко са единствените, на които мечтата се сбъдна и на 4 декември м. г. на бял свят се появи Габриела.

Искам да благодаря на г-н Енчо Малев, изпълнителен директор на „Добруджански хляб” АД, за добрината, за кампанията, дано има повече хора като него, сподели за Про Нюз Добрич Красимира. С намерението да изкаже благодарностите си лично преди дни тя участва в събитие на фондация „Българска памет” във Варна. На него председателят на организацията д-р Милен Врабевски по покана на „Искам бебе“ изнесе лекция на тема „Психология на успеха“.

Той разказа за битката на „Българска памет” с демографската криза, която води вече 12-та поредна година. Докторът е и най-големият дарител на фондация ,,Искам Бебе”, с неговата подкрепа са родени 35 бебета. По време на събитието Красимира Жеркова представя дъщеря си и изказва благодарност към представителя на „Добруджански хляб” АД Емил Петров.

Не бях решила да кандидатствам в кампанията „Зрънце живот”, моята приятелка ме нави, споделя щастливата майка на Габриела. „Защото през годините на толкова много места съм кандидатствала и никога до този момент не са си ми са случвали нещата. Все съм си казвала: „Точно на мен ли ще ми се падне?”, посочва тя. Приятелката й обаче не се поддава на нейния скептицизъм и подава документите в последния възможен ден. На 24 декември 2016 година Красимира получава обаждане, че е изтеглено нейното семейство. „Бях толкова стресирана и сащисана, че не можах да продумам в първия момент. Не можах просто да разбера какво се случва. Разбирате ли, през годините никога нищо не съм печелила”, споделя жената. Тя обяснява, че е много трудно – и чакането на донор, и събирането на пари, и в един момент човек става по-муден, по-не му се занимава. „Но ето пък – това е бил моят късмет. На 27 април 2017 година направих опита и Габриела се роди на 4 декември”, с радост в гласа посочва щастливата майка.

Аз съм с изчерпан яйчников резерв и донор дари яйцеклетка, която ползвах, обяснява Красимира. По думите й тази процедура не се финансира от държавата и за това се правят кампании за набиране на средства. „За това съм толкова благодарна на г-н Енчо Малев –  че направи тази кампания, в която се отделяха стотинки от хляб „Вита”. Това е голяма помощ за едно семейство – да получиш 4 000 лева. Невероятен шанс имах и всеки път благодаря”, споделя жената. И посочва, че у нас и донорите са малко, тъй като за донорството на генетичен материал се говори от скоро. Между 40 000 и 50 000 двойки чакат за донор и това е страшно много, допълва тя.

Красимира има седем неуспешни процедури ин витро. Споделя, че никога не е смятала колко пари й е струвало това. „Никога не съм правила сметка. Защото не съм смятала, че това са пари, хвърлени на вятъра. През годините са ми казвали: „Как няма да си направиш сметка, ти за тези години си пръснала толкова пари?”. За мен това са пари за сбъдване на мечта и реално аз съм ги давала без да се замисля. Вземам ги от едното място и ги давам на друго само и само, за да ми се случат нещата, за да ми се сбъдне мечтата. Защото всяка жена мечтае да стане майка”, споделя Красимира. И отново благодари на Енчо Малев. Благодари и на съпруга си Златко, с когото са от 20 години заедно – че винаги я е подкрепял. По думите й тази подкрепа е много важна. „В днешно време много често се случва така, че заради съпруга не се осъществява желанието на съпругата да има дете. Защото с годините нещата много се натрупват, те се отдалечават един от друг. За това съм благодарна на Златко”, обяснява щастливата майка.

Красимира разказва, че най-щастливият момент в живота й преди да се роди Габриела е когато научава, че е бременна. „В първите 10 минути отварях и затварях теста, защото не вярвах, че това нещо се случва на мен – разказва тя. – До момента всичко ставаше бързо – на шестата минута отварям, виждам една черта, хвърлям го и продължавам напред. Не се обръщам назад, за мен е минало време. На следващия ден започвам наново, с новия опит. Когато видях двете черти си помислих, че може да има някаква грешка”. Осъзнава, че е бременна едва вечерта, когато съпругът й се прибира от работа и виждат, че чертите не са изчезнали. „Не знаех на кой свят се намирам. Имах чувството, че съм в облаците. Спирах да мисля, толкова силна бе еуфорията, дори не мога да го обясня. Мозъкът ми не работеше на моменти”, описва състоянието си Красимира. В последствие малко по малко всичко си идва на мястото и след нормална бременност на бял свят се появява Габриела. Бебето избързва, ражда се здраво в 34-ата седмица след секцио в болницата в Стара Загора. „Видях я на третия ден, защото я взеха веднага в неонатология, взех я чак на 10-ия. Постоянно исках да я докосна, но не разрешаваха. В момента, в който я взех, не вярвах, че е моята”, споделя Красимира. Габриела е почти на 7 месеца, а майка й през нощта все още се стряска и отива да видя дали кошарата е пълна. И когато я види, че лежи вътре, се успокоява и чак след това си ляга. Жената споделя, че първите 3-4 месеца не можела да повярва, че това създание е нейно, че го има. „Когато я гледаш да лежи в кошарата толкова много неща ти минават през главата. Дори спирам да мисля в един момент, защото главата ми ще гръмне. Тези чувства не могат да се обяснят. Всяка една жена трябва да го изживее, за да може да разбере другата жена”, обяснява Красимира.

С много любов тя говори за Габи. Разказва, че е спокойно детенце и няма никакви проблеми с нея. „Невероятна е. Дори да е по-буйна, това е щастие, за мен пак ще е цветето”, споделя майката. В момента Габриела се учи да стои изправена в количката, да хваща в ръка, да гука, да се храни с лъжичка. Любимо й е едно патенце, с което страшно много обича да си играе. Нещо, което я отличава от другите деца на нейната възраст, е, че след шестия месец започна да си говори на някакъв неин език, посочва Красимира. Усмихната, лъчезарна, невероятна е, допълва тя.

Щастливата майка споделя, че през годините, в които е чакала детето си, сама си е давала кураж. На мнение е, че човек сам трябва да си поддържа силите, сам трябва да върви напред. По думите й много от жените с такива проблеми изпадат в криза, в депресия и после трудно се възстановяват. „Примерно, имам неуспешен опит, просто си казвам – това не е моят опит. Аз ще правя докато дойдо моят опит. Защото не знам кога ще бъде. Така или иначе при мен ще се случат нещата, но кога ще е – никой не знае”, споделя Красимира. Разказва за случай, когато при четвъртия опит ин витро отива в Стара Загора да си направи кръвен тест. Тя е с приятелката си, която след като вижда, че е отрицателен, изпадна в състояние на ужас, започва да плаче. Майката на Габриела само се усмихва и й казва: „Няма нужда от сълзи! Имам 30 лева, давай да отиваме на шопинг, просто защото това не е моят опит. Утре започва нов ден, аз съм с широко отворени очи за него и за новите неща, така че продължавам напред”. Винаги съм си давала такъв кураж – това не е моят опит, допълва жената. 

„Аз вярвам, че има някаква сила, която движи света. Вярвам, че тя има намеса в живота на всеки един. Вярвам, че всеки, който се бори за нещо, ще му се даде – когато мислите му са чисти, когато сърцето е добро”. Така отговаря Красимира на въпроса дали е набожна. По думите й когато направиш добро не трябва да чакаш да ти се върне веднага, но един ден непременно ще ти се отблагодари. Така са я възпитавали родителите й – да не бъде лош човек, да не отвръща на лошото с лошо. Да прави добро и един ден то ще й се върне стократно. И смята, че не нея й се е върнало чрез дъщеря й. Това ще е основното, на което ще и възпита Габриела. „Защото, за да се изгради един човек, първо трябва да повярва в доброто, за да стане добър човек”, категорична е Красимира.

„За мен майчинството е всичко. На първо място, с Габи сме вече истинско семейство. Чувствам се невероятно щастлива, може би съм с една идея по-отговорна. Но най-вече съм щастлива”, споделя жената.

Оказва се, че професията й не е типично женска – работи като кранитска. Споделя, че е малко по-мъжка натура, колите, моторите, всяко едно преводно средство й е интересно. Преди 27 години й харесва тази мъжка професия, „все едно, че караш кола, но на релси”. Допълва, че все още си я работи с голямо удоволствие.

„Да вярват. Да вярват, че един ден ще се сучи. Да вярват в мечтата си и тя ще стане реалност. Трябва да вярват и да не се отказват”. Това е посланието, което Красимира Жеркова отправя към всички жени, които имат проблеми и мечтаят да се сдобият с рожба.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *