6 юни, Спасовден: Ако вали годината ще е богата, реколтата - обилна
Православната църква почита днес Възнесение Господне. Отбелязва се от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните празници - 40 дни след Великден. С възнесението Си Иисус завършил делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят открива небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя.
В продължение на 40 дни след възкресението Си Господ се явявал на Своите ученици, беседвал с тях и им изяснявал много неща за царството Божие.
Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата - обилна, а спасовският дъжд е скъп, капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще "сеят" своята роса над нивите, вече са дошли.
Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или пешкир - дар за русалките, които закачат на клоните. Води ги техен близък, който се уважава като побратим или посестрима на болния. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят.
Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на "оня свят".
