Общество

Стъпало след стъпало, Дани от Добрич изкачва стълбата на успеха и сбъдва мечтите си в Испания

Когато хората се сблъскат с трудности, трябва да продължават да се борят и да вярват, че всичко ще се промени към по-добро. Че някой ден, независимо от тези трудности, ще бъдат удовлетворени като хора, като личности. Че ще са горди, защото са успели да преживеят тези несполуки и не са позволили съдбата или обществото да ги смачкат. Не трябва да се предават. Трябва да се борят. Това свое верую, което му помага да се справя с несполуките в живота, сподели за Про Нюз Добрич 34-годишният Данаил Атанасов или Дани Морено. Един млад мъж, който въпреки трудното си детство успява постепенно, стъпало по стъпало, да се изкачва по стълбата на успеха и да сбъдва мечтите си.

Данаил Атанасов от Добрич от 12 години живее и работи в Испания. В родния град завършва Професионалната гимназия по туризъм „П. К. Яворов” през 2005 година. Следват няколко години, в които работи в заведения в Добрич и в „Горски цар” в Албена. Негов колега заминава за Испания, идеята му допада и решава да го последва. „Имах шанса да отида в Мадрид, да видя нещо по-различно и да се усъвършенствам”, споделя Дани. Кандидатства чрез Дирекция „Бюро по труда” в Добрич и е одобрен. Следват няколко интервюта, на които се справя успешно, а след това и такова в София с работодателите от Испания. „Някои имаха езикови познания, други – не, но като цяло работодателите искаха да видят, че имаш желание да работиш, че искаш нещо да постигнеш в живота си”, разказва добричлията.

Така през 2007 година заминава за Испания. Не крие обаче, че никога не е мечтал да попадне там или в някоя друга държава. Мечтата му е Америка. „Исках да отида в САЩ, да създам собствен бизнес, да открия ресторант, бар, нещо свързано с туризма, с това, което съм завършил. Но така се стекоха обстоятелствата, че имах възможността да отида в Испания. И след това нещата бяха коренно различни”, споделя Дани.

Младият мъж разказва, че попада в действителност, различна от тази в България и Добрич. Нещата за него са нови, стандартът на живот – също. „Първото нещо, което ми направи най-силно впечатление, бе, че хората са много добронамерени и добродушни и много помагат на тези, които идват от друга държава. Испания е имала толкова много мигранти и се е адаптирала”, разказва Дани. По думите му испанците са много отзивчиви, винаги ти помагат да се ориентираш, да се реализираш. „Доброжелателни са към чужденците и това е различното от тук. Нека не се залъгваме – в Добрич и България има голям расизъм към дадени етноси”, смята добричлията. Той споделя, че е от циганския етнос – майка му е циганка. Но доста време е живял в българска среда, има образование и манталитет на здравомислещ български гражданин. „Най-голямата разлика е в това, че в Испания си един от тях”, категоричен е Дани. И споделя, че, може би, това е била една от причините да замине – наред с реализацията да получи и възможността да се почувства част от някакво общество, от едно цяло.

“Моето разперване на крилете започна много трудно, както за всеки един новопристигнал чужденец в дадена държава, който не знае езика, разказва младият мъж. Отидох в Испания за помощник-готвач, но там започваш като мияч, допълва той. „Не знаеш език, не знаеш кой какво ти говори. Това са, може би, най-трудните моменти, за да започне адаптацията”, обяснява Дани. По думите му, през първите година-година и половина и  носталгията е много тежка – по приятели, семейство, начин на живот, по Добрич и България. Постепенно обаче нещата се преодоляват и човек започва да търси своя път и своя начин на реализация, категоричен е добричлията. Той разказва, че в Испания намира българска общност, за да преодолее носталгията. По думите му това помага, но в началото. Ако продължаваш да се затваряш само в българската общност, без да търсиш реализация, начин да се интегрираш, в един момент започва да ти пречи, споделя Дани. Според него, за да успееш трябва да се интегрираш към испанското общество, към техния начин на живот. Младият мъж споделя, че това не е трудно, а и самите испанци ти помагат за това. И така – 7-8 месеца, докато видиш за какво става въпрос, как те мислят, докато научиш езика, за да можеш да се справяш сам, и още време – от година, година и половина, докато започнеш да разчиташ на своите знания по испански и да търсиш нещо повече от това да си мияч или помощник-готвач.

След този труден период Дани успява да изкачи първото стъпало на стълбата на успеха и от мияч на чинии, тигани, тенджери да стане помощник в кухнята. А после изкачването продължава и в първата фирма, за която работи две години, стига до началник на смяна в кухнята в ресторант със 100 места и помощник на главния готвач. Докато в един момент решава, че това не го удовлетворява, че не е неговото призвание, защото той иска да е в залата, да общува с клиентите.

Това му прозрение води до прибирането му в България. Записва се в Международния колеж и завършва мениджмънт в туризма. „Беше трудно, защото трябваше да инвестирам доста пари. Но платих обучението си”, споделя Дани. Докато е студент всяко лято работи в Испания. Последните две години това става по програма „Еразъм”, благодарение на която е на практика в Палма де Майорка и Валенсия. Когато завършва преценява, че начинът му на мислене предполага да се върне в Испания и там да се устрои.

С благодарност Дани Морено споделя, че в този ключов за него период, важна роля изиграват помощта – под формата на стипендия, която получава от добричкия Дамски клуб “Майчина грижа”, както и студентския кредит, благодарение на които успява да балансира важните инвестиции за успеха – упоритост, средства и силна вяра в правилността на избрания път.

В момента Дани работи като сервитьор в хотел Gran Meliá Palacio de los Duques в Мадрид – място с богата туристическа история, един от най-луксозните в испанската столица.

Надява се скоро да го повишат и да отговаря за обслужването в търговска зала. И поглежда към следващото стъпало от стълбата на успеха – една от целите му е да стане F&B мениджър.

Макар и вече 12 години в Испания Дани споделя, че носталгията винаги я има, но тя вече променя значението си, от друг тип е. В Добрич се връща, за да може да си почине, да види майка си, приятелите си, да си припомни времето, в което е бил тук, да се зареди с енергия. Но към момента не планира да си дойде завинаги в България. „Тук нещата стават, но много трудно”, споделя младият мъж.

Има и друга причина, която го задържа в Испания – там среща любовта на живота си. Дори съвсем скоро, през тази година предстои да станат семейство. Любимата му е от Филипините, работи като персонал в различни посолства – на Обединените арабски емирства, Йордания. Дани смята, че, ако дойде в България, ще й е много трудно да се адаптира, да научи езика. „Двамата вече сме се устроили в Испания и там е нашето място”, споделя добричлията. Категоричен е, че когато имат деца ще ги отглеждат там, не в България, нито пък във Филипините.

Запознахме се по интернет, разказва младият мъж. Следва уговорка и среща на кафе. В началото не са лудо влюбени, постепенно обаче нещата се случват. Явно, това е съдбата – да те срещне с подходящия човек, смята Дани. За бъдещата си съпруга споделя, че и тя изпитва носталгия към родината си, но е здраво стъпилата на земята, знае какво иска и че е убедена, че съвместното им бъдеще в Испания. Съгражданинът ни разказва, че двамата разговарят на английски език, а напоследък – все повече на испански, защото това е необходимо за тяхната реализация. За сватбата им филипинската му изгора ще посети за първи път България.

Испанците са любопитни да знаят къде е България, интересуват се от туристическите забележителности. Разказвам им за нашите планини, за Родопите, за ски пистите, за морето, за Рилския манастира. За това колко е древна нашата държава, през какви периоди е преминала, споделя Дани. По думите му в зависимост от това какъв си ти, испанците си правят изводи какъв е характерът на българите. Някои от познатите му в Испания са идвали в България, но повечето по времето на социализма. Интересно им е да видят нашата държава, защото те са хора, които обичат да пътуват, допълва добричлията.

Трудното си детство – нещата, с които се е различавал от другите, като цвят на кожата, средства, родителски грижи, възможности да бъде равнопоставен на другите деца, за Дани са като запечатан спомен. По думите му, на расовите предразсъдъци не обръщаш толкова голямо внимание като дете, а ги забелязваш когато станеш юноша. Но тези трудности те правят по-силен, по-вярващ в себе си. „И можеш да станеш пример за други деца, които са имали трудно детство, да си тяхно вдъхновение. Да се гордееш, че въпреки трудностите си успял и успяваш”, категоричен е добричлията.

„Пожелавам на всички да бъдем по-добри, по-разбиращи един към друг. Да си помагаме, въпреки трудностите. Да имаме много вяра, че един ден нещата ще са много по-добри”, е посланието на Дани Морено.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *