Петък, 19 април 2024

19.04.2024

Последвайте ни

Експерти: Не достигат логопеди и ресурсни учители за образователните заведения в Добрич

Все по-осезаемо в детските градини и училищата в Добрич се чувства необходимостта от психолози, логопеди, ресурсни учители, педагози, подготвени да работят с деца със зрителни, слухови и други увреждания или хронични заболявания. Това се посочва в Анализа на потребностите от подкрепа за личностно развитие на децата и учениците, приет на заседанието на Общинския съвет на 28 май. В детските и учебните заведения в града работят общо 1361 души, от които 986 души са педагогически персонал. Училищните екипи включват и 12 педагогически съветници, 7 логопеди и 10 ресурсни учители с много добра научна и методическа подготовка, които повишават своята професионална квалификация, обобщават експертите. Според тях, обаче, назначените специалисти спрямо заявените от всяко училище и детска градина потребности са недостатъчни на брой. А и при вече назначените кадри се затруднява осигуряването на заместване при дългосрочни отсъствия.

В голяма част от учебните заведения в града липсват логопеди, а необходимостта от логопедична терапия като превенция на обучителните трудности все повече нараства, се посочва в анализа.  Една от причините за дефицита е, че в рамките на делегирания бюджет липсват достатъчно средства за осигуряването на квалифицирани кадри за приобщаващо образование.

По данни на статистиката, в детските градини са записани 45 деца със специални образователни потребности, а в училищата има малко над 200 ученици, които се нуждаят от консултации при логопед, ресурсен учител или друг вид подкрепа. Най-много ученици със специални образователни потребности има в СУ „Димитър Талев” - 29, СУ „Св. Кл. Охридски” - 24, ОУ „Стефан Караджа” - 23, , СУ „Любен Каравелов” – 21, и Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий” - 15. Именно в тях, както и в още няколко училища,  има назначени логопеди, ресурсни учители и психолози, които работят с децата.

 По отношение на материалната база, в анализа се посочва, че училищата с по-голям брой ученици, които работят по много проекти, успяват да осигурят пълноценна материална среда за индивидуално развитие и успехи на подрастващите. Но все още училищните ръководства продължават да търсят възможности за оборудване на езикови кабинети, кабинети по обществени и природни науки, ателиета за извънкласни, клубни и проектни дейности.

Експертите отчитат, че по отношение на децата със специални образователни потребности физическата и архитектурната среда в общинските детски градини и училища е недостатъчно достъпна. В 11 училища има изградена рампа, в 16 – безопасни парапети, в 7 – нехлъзгава настилка, в 3 – подемна платформа и в 4 – тактилни ивици. 65 % от директорите смятат, че не са създадени подходящи условия в класните стаи и кабинети и че общите помещения – зали, физкултурни салони, столова за хранене, не могат да се използват от ученици с увреждания.  Във всичките 14 детски градини има безопасни парапети, но нито една от тях не разполага с рампа, подемна платформа, нехлъзгава настилка и пригодени помещения и пространства за общо ползване от деца с увреждания, става ясно от анализа на местната администрация. Само в Езикова гимназия „Гео Милев” има осигурени места за ученици в инвалидни колички и за ученици с увреден слух.

Анализът включва и данни за успехите в работата за развитие на таланта и творческите заложби на децата и учениците в града.

c