Култура

Музеят в Добрич съхранява една от най-богатите сбирки с икони на Светите братя Кирил и Методий

Регионалният исторически музей в Добрич притежава една от най-богатите колекции на икони в страната. Тя е  събирана с много любов и много грижа от един от бившите музейни уредници – Вяра Панайотова,  посветила голяма част от живота си да издири това национално богатство и да го прибере във фондовете. Това съобщи за ПроНюз Добрич Надежда Иванова – културолог и музеен специалист.

В колекцията си музеят има повече от 230 икони. Част от тях са собственост на Българската православна църква и са дадени за реставрация и научна обработка. Сред всички тези икони особено впечатление прави сбирката от икони на Светите братя Кирил и Методий. „Зографисването на братята равноапостоли  е една нова тенденция, сравнително късна в нашата иконопис. Появява се през 50-60 години на ХІХ век, когато българското Възраждане е в своя апогей. Тогава идеята за национална консолидация, национално самосъзнание чрез просвета и  култура  и изтъкването на значимостта на българската история и приноса на българската култура в световната история е една от основните теми, по които работят възрожденците” – посочи Надежда Иванова. По нейните думи, иконите на Светите братя Кирил и Методий в Добруджа са общо 11. Музеят притежава шест от тях. Три от иконите са рисувани от Никола Василев.

Иконите в музея са част от една обща инерция, която е обхванала зографите от това време  – да изобразяват ликовете на двамата братя, твърдят експертите. Във всички икони, които музеят в Добрич притежава, двамата братя са прави, в цял ръст. „Те са много често облечени в свещенически, архиерейски одежди, с  корони на главите, което иде да покаже тяхната значимост” – допълва Надежда Иванова.  Тя уточни, че в шестте зографски изображения са представени два основни сюжета.  В единия двамата братя държат пред себе си на маса, или може би олтар, различни предмети на познанието. Сред тях  през 60-те години  на ХІХ в. се появява и изображението на глобус, който не е типичен иконографски образ, но през Възраждането авторите започват да си позволяват в иначе много строгия канон да вмъкват и някои неканонични образи, коментират специалистите. Този факт, според тях,  е още един пример за това, че българското самосъзнание и възрожденският дух се отразяват и на това изкуство.

Другият вариант е двамата братя от Солун да са изобразени сред исторически пейзажи, със свитък книга и  жезъл. Иконите са предимно голям формат. „Най-вероятно са били част от царския ред икони, от иконостаси в големи и запазени църкви. Тези икони са характерни за Възраждането, защото освен образите на двамата братя много често като събирателен образ над тях, за да покаже, че това дело е наистина божествено и богоугодно, стои образът на Исус Христос” – коментира Надежда Иванова.  По ъглите на някои от иконите се появяват цветя, рози, различни други украси, цветовете стават много по-ярки. Тези икони са едно доказателство за това, че българинът започва да осъзнава важността на делото на братята равноапостоли. Специалистите твърдят,   че след 1860 г. се наблюдава бум на изографисването на този сюжет. В много от църквите в Добруджа са запазени подобни икони. Изследванията показват,  че са рисувани през  втората половина на ХІХ век. Те са част от национално-историческото ни богатство, което тепърва трябва да бъде подробно проучено,  смята Надежда Иванова.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *