Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

Стефка Димитрова: Най-голямата награда за един учител е да го помнят децата с добро

Стефка Димитрова: Много учители носят днес възрожденския дух в себе си

Стефка Димитрова е детски учител в ДГ №8 „Бодра смяна” в Добрич. Тя е един от преподавателите в областта, които тази година са удостоени с почетната награда на Министерството на образованието и науката „Неофит Рилски”. Стефка Димитрова завършва Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” със специалност Предучилищна педагогика и специализация Музика. Започва работа като учител по музика в трите детски градини в Тервел. Всъщност, първата й работа като педагог е като ученичка, когато е нередовен учител в детска градина №12 в Добрич. „Тогава усетих, че това е професия, даваща изключително много на човека като емоции, че е за хора, които обичат децата”, сподели за Про Нюз Добрич Димитрова. В Тервел работи също като директор на детска градина „Здравец”, в Общината е главен специалист в отдел „Култура”, преподава в тогавашния Общински детски комплекс „Малкият принц”. Учител в ДГ №8 „Бодра смяна” е от 30 септември 1999 година. В детската градина създава вокална група „Славейче”, по идея на тогавашния директор д-р Мария Христова – и Хор на момчетата, който е единствен в България за деца от 4 до 7 години. С родители на свои възпитаници, които продължават пеят при нея и след напускане на детската градина, основава Сдружение „Ръка за таланта”. Една от големите инициативи на организацията е благотворителната кампания „Да протегнем на Алекс ръка!”. „За мен е било важно винаги децата да се развиват не само във вокалното изкуство, но и да ги възпитаваме чрез него”, сподели учителят.

Г-жо Димитрова, как приемате отличието „Неофит Рилски” на Министерството на образованието и науката? Какво стои зад него - отдаденост към професията, любов към децата, а може би и още нещо?

Съвсем искрено казвам, а и хората, които ме познават, знаят, че аз никога не съм работила за награди. Работила съм първо за това, да покажа на децата, че могат. И за да зарадвам тях и родителите им. Това е била моята награда. Отличията са идвали в резултат на този труд. Ако човек мисли за награди, няма да му остава време да работи. Аз не губя връзка с децата, когато пораснат и с родители им, с които съм работила. Винаги съм смятала, че за да има резултати от работата ми задължително родителите трябва да са партньори на учителя. Всеки си има своето място, но когато работим ръка за ръка ние сме по-силни и постигаме по-добри резултати. Много се радвам, че във вече 40-годишния професионален опит, който съм събрала, имам много приятели. Радвам се, че сега, когато получих тази награда, поздравленията са съпътствани от думите: „Ти я заслужаваш”. Това всъщност ме стопля и ме кара да си мисля, че усилията ми не са били напразни, а си е заслужавало да отдавам цялото си време на работата, която обичам. Искам да благодаря на Кристина Фотева – директор на детска градина №8 „Бодра смяна”, и на екипа от колеги, които прецениха, че заслужавам наградата и ме подкрепиха. Благодаря им за доверието и за уважението към труда ми.  

Какво е за Вас учителската професия?

С една дума – мисия. Не е лека мисия, със сигурност и преди, но сега е още по-отговорна и по-трудна. Казвам мисия, защото според мен учителят е мостът, първо, между поколенията. Мост между традиции и съвременност. Наша и на родителите мисия е да покажем на децата традициите ни, да ги обвържем със съвременността и да изградим у тях обич към семейството, към родината, да ги научим да уважават другите и постиженията им, да помагат, когато е необходимо. Това са едни общочовешки качества, които се изграждат точно в тази изключително важна възраст за децата – предучилищната. Не случайно е казано, че първите седем години са най-важни от живота на детето.

А Вие защо избрахте да сте точно детски учител, да обучавате и възпитавате децата в тази малка възраст?

Този, който е погледнал в очите едно дете на тази възраст и е видял колко любопитство и очакване има в тях, той може да разбере, че е изключителна чест да си в живота му. И ти да си този, който ще му показва света, ще го учи на добро, ще го води за ръка, за да му покаже пътя напред.

Това ли е мисията на детския учител?

Абсолютно. И трудността идва от там, че децата все още са малки и не познават света. С един възрастен човек можеш да седнеш и да разговаряш, защото той вече има познания, има определени критерии и може да си прави изводи и заключения. Не е така при едно дете на 3-годишна възраст. Ние учим децата да възприемат света, да изграждат отношения към него. Това е трудно, защото трябва разбираемо, на техния език да им обясниш много сложни неща. Трябва да ги учиш и да ги забавляваш.

Учителската професия получава ли в днешно време нужното признание от обществото?

Аз мисля, че учителската професия получава признание. Това, което е като непризнание, аз го свързвам с непознаване работата на детския учител. Този, който я познава, той може да оцени колко сърце и труд са необходими и колко емоции носи професията. За да си детски учител трябва да имаш голямо сърце. Трябва просто да обичаш всички. И да обичаш всички по този начин, че да показваш, че всяко дете е еднакво значимо за теб.

Дълги години обучавате деца, които се занимават с пеене. Някои от направилите първи стъпки при Вас – като Симеон Желязков, Пламен и Иво Добреви и други, са вече звезди. Какво е разковничето на успеха, според Вас, в тази сфера?

Разковничето е в това, първо, учителят да съумее да запали искрата у детето, неговото любопитство към това, което ще правят заедно. После с много търпение и крачка по крачка да работи и да му показва, че то може. Ако тръгнем с нещо трудно и покажем колко ние можем, детето веднага ще се отдръпне. Успехът от това, което прави, всъщност го мотивира към по-нататъшна още по-сериозна работа. Още в ОДК „Малкият принц” в Тервел с колегите и директора Радка Радева създадохме и провеждахме изключително много разнообразни форми за децата и по-големите ученици, за формиране на естетическия им вкус в областта на изкуството. Винаги съм смятала, че това е моята мисия – да възпитавам децата чрез изкуството и по-конкретно – чрез песента. Идеята ми винаги е била да намеря начини по-пълно и по-разнообразно да покажа на децата света на изкуството и какво носи той като преживявания. Мога да кажа, че децата, които се занимават с изкуство, със спорт са по различни. Те са по-отворени към света, по-добри.

Никога не съм говорила за награди на децата, които съм обучавала в пеене. Винаги съм им казвала, че те излизат на сцената, за да зарадват себе си и публиката. И че най-голямата награда са нейните аплодисменти. Отличията идват по-късно. А участията в конкурси са били просто начин да проверим ние доколко се справяме добре, накъде сме в сравнение с другите, които работят. Радвам се, че работата ни беше оценявана много пъти. И това е със сигурност и мотивът на не малка част от децата, които са се занимавали с пеене при мен, да останат свързани с него и музиката по един или друг начин в живота си занапред.

Има ли го, според Вас, възрожденският дух в българския учител днес?

Има го. Много учители носят възрожденския дух в себе си. И ако те не го носят, просто няма да има учители. Аз мисля, че българският учител носи освен възрожденския дух, но и скромността.

Какво ще пожелаете на педагозите и културните дейци от област Добрич по повод 24 май?

Ще им пожелая да са много здрави. Да вярват в това, което правят. Защото първо ние трябва да си вярваме, за да накараме и другите да ни повярват. Да не се съобразяват с трудностите, да не спират пред тях и да продължават. Защото и най-малкото нещо, което са постигнали, си заслужава. Желая им много творчески успехи, да получават признанието на децата и учениците, с които работят. Това е най-голямата награда за един учител – да те помнят децата с добро.

-------------------------

Почетната награда „Неофит Рилски“ е най-високото отличие, присъждано в образователната система на Република България. Учредена е през 1996 година и по традиция се връчва по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май. Ежегодните награди „Неофит Рилски“ се присъждат от Министерството на образованието и науката на изявени учители и директори на детски градини, училища и обслужващи звена в сферата на образованието за дългогодишната им цялостна високо професионална трудова дейност в системата на народната просвета и приноса им в развитието на образователното дело в България.

c