Живка Балчева: Настанявали сме в приемни семейства неглижирани деца, на ръба между живота и смъртта
"Майка дойде и остави на бюрото ми двете си деца - близначки на по 8 месеца. Дете беше с гнойни рани по главата заради опаразитяване." Това споделя в интервю за Про Нюз Добрич Живка Балчева – социален работник в Отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” в Добрич. Тя има 25-годишен стаж в дирекцията. Работи по приемната грижа още с навлизането ѝ в България, когато беше доброволна. През ноември м. г. Живка Балчева бе отличена с диплом за принос в развитието на приемната грижа “Спасители на детството” от Националната асоциация за приемна грижа.
Г-жо Балчева, какво е за Вас приемната грижа? Смятате ли, че тя е най-добрият вариант за деца, които не могат да бъдат отглеждани в биологичните си семейства?
Абсолютно. Всъщност, най-добрият интерес на детето е да бъде отглеждано в естествена биологична семейна среда, пълноценна и добра за развитието и благосъстоянието му. Приемната грижа е шанс за дете в неравностойно положение да израсне като пълноценна личност докато родителите му стабилизират състоянието си. Тя е временна мярка и подпомага дори биологичното семейство да си върне детето в един по-добър момент. Имаме деца, които сме извели от специализирани институции и сме ги настанили в приемни семейства, за шест месеца резултатът е огромен. Приемната грижа е денонощна грижа, денонощна отговорност от страна на приемния родител. Контролът, съдействието и сътрудничеството са много големи.
От кого се осъществява контролът над приемните семейства?
Ние настаняваме деца в риск, за които сме установили, че всичко е изчерпано, че биологичното семейство няма възможности да го отглежда, няма близки и роднини, които да го подкрепят в този труден момент или има някаква друга основателна причина. Приемната грижа всъщност е мярка след като се изчерпят всички други възможности. Работим първо по превенция – ако имаме бедност, ако имаме временна невъзможност да се полагат грижи да детето. Стараем се да предприемем мерки, настаняване в приемно семейство наистина в крайни случаи. Изборът при настаняването се прави екипно - от екипа по приемна грижа към Общината и от нас. Съвместяваме профила на приемното семейство и този на детенцето, което е в риск. След това продължаваме да работим заедно, осъществяваме посещения, разговори, подпомагаме при избор на личен лекар, образователно заведение, прегледи. Искаме обратна информация.
Как ще коментирате недоволството, което се надигна срещу приемната грижа у нас?
Аз съм притеснена от това, което се изнася в публичното пространство срещу институциите, срещу Закона за закрила на детето и срещу нас като личности, като професионалисти. Започнаха да ми звънят мои лични познати, приятели, извън семейния кръг, с въпроса: „Ще ми вземете ли детето?” Стигнахме до там, че ми обади позната, чието дете съм насочила към логопед. То има говорни затруднения и ползва услуга, която се осъществява в общността, в подкрепа на семейната среда. И ми зададе въпрос: „Щом ходи на логопед, това означава ли, че не се грижа добре за него?” Това са инсинуации, трябва да се спре с тези страхове, да не се манипулират хората и най-вече родителите. Ние сме като едни чудовища, които ходят и обират деца от вкъщи. Това не е вярно. И няма и да стане. Просто е абсурд.
Споделихте в предварителния ни разговор за безсънните си нощи. Как приемате всеки един нов случай? Преживявате ли го?
Моите деца могат да кажат. Преживявам го, да. Имали сме много трудни случаи. Първо се стремим това детенце, независимо на каква възраст, е да остане в семейството. Имала съм случай, в който родител дойде и си остави двете деца близнаци на по 8 месеца на бюрото ми. Не успях да извикам: „Какво правиш, майко? Къде отиваш?” Тогава нямаше приемна грижа още, говоря за назад във времето. Две хубави деца, момиченца.
Имали сме деца, изведени на ръба между живота и смъртта. Нехранени, хранени с брашно и вода, рахитични, просто на ръба. Там вече и да се постараеш да подкрепиш майката, не можеш. Тя е застрашила първо живота на това дете, да не говорим за интересите му, за правото му да бъде отглеждано в пълноценно семейство. Имали сме деца, които от неглижиране са стигали до заболявания. Тежко е. Всеки път когато се прибера у дома го премислям, премислям. Не се свиква с това.
Кой е най-фрапиращият случай, с който сте се сблъсквали?
Наскоро имахме едно детенце, изведено от биологично семейство, преди това бе работено по превенция на изоставянето, насочвано бе към социална услуга за повишаване на капацитета. Когато доведоха двете деца на семейството едното беше с толкова опаразитена глава, че беше се стигнало до гной. В този случай става дума за неглижиране, не за безпаричие, беше му изядена кожата на главата… Последваха антибиотици, 10 дни лечение, карантина, изгаряне на всички дрехи. Имаше гнойни рани, повярвайте ми. Излекувахме го. То беше спешно настанено в приемно семейство, защото нямаше накъде. Оправи се детенцето, вече се адаптира, започна да общува като нормално дете, до комуникира, да се храни, да спи, да си играе нормално. Случаят е от тази година.
Да разбираме ли, че в повечето случаи, в които извеждате деца от семействата, става дума за неглижиране, а не за физическо насилие?
Имали сме и за физическо насилие. Бяха довели едно детенце посинено. Настанихме го в приемно семейство, след това се работи по връщането му в биологичното. Но неглижирането е също вид насилие. И става дума по-скоро неглижиране не защото липсват средства, а заради капацитета на родителя. Ти се опитваш да помагаш колкото можеш, но не ти трябват пари да си почистиш дома, да сготвиш една картофена манджа. Това вече не е до средства. Имаме случай на деца, които в момента са в превенция на изоставянето. Майката иска да си ги гледа, но няма възможност, семейството е многодетно. Говоря за случай на колежка, която ѝ отпусна помощ, каквато се полага по Закона за закрила на детето. Пазарувахме с нея, купихме най-необходимите консумативи за децата. Просто се мъчим да ги оставим в семейството, където са родени, отраснали. Въпреки че знаем, че това е голяма отговорност, много голяма. Това което се говори – че не полагаме грижи, просто не е вярно.
Случвало ли се е да извадете от джоба си пари, за да помогнете?
Много пъти. Имахме една майка, преживяла насилие, трафик, детето ѝ беше изведено от семейството, настанено в институция и после отново върнато в семейството. Майката имаше желание то да се върне, полагаше усилия, беше борба за живот. И направи всичко възможно. Дойде и ми се примоли и аз извадих от джоба си колкото пари имах, дори аз останах без пари, за да мога да ѝ помогна. И не само това. Даваме изключително много дрехи от нашите деца, кошари, колички, столчета… И не само аз, а всички колеги. И го правим за това детето да си остане в семейството. Но не винаги е възможно.
Каква част от децата, настанени в приемни семейства, успяват после да се върнат при биологичните си родители?
Аз доста деца съм успяла да върна при биологичните им родители. Дори и в момента работя по връщането на две деца в семейството на майката, тъй като бащата има ограничителна заповед по Закона за домашното насилие, но той не е употребил насилие спрямо децата. Жената изпълнява това, което я съветвам, което я консултирам. Наблюдавам емоцията помежду майката и децата и смятам да ги върна обратно. Не е целта да бъдат в приемни семейства. Тази мярка се прилага, когато са изчерпани всички други и тя е временна.
Какви са приемните майки, приемните родители?
Хора с големи сърца, много емоционални и самоотвержени. Това е една денонощна грижа, дори по-отговорна отколкото спрямо собственото дете. Ако днес собственото ти дете вдигне температура 38 градуса може да не го заведеш на лекар. Обаче детето в приемно семейство се води на същия час. Понякога приемните родители пренебрегват своите деца. Имала съм и такъв случай – наложи се приемната майка да влезе в болница с приемното дете, което направи бронхит, а тя имаше две малки деца. Трудности има, особено с по-големите деца, които са изведени от биологичното семейство, расли са по един начин, имат спомени. За бебенцата, които настаняваме, няма такива проблеми, те виждат само приемния си родител.
Знае се, че има и приемни семейства, които се грижат за деца с увреждания. Промени ли се отношението на обществото ни към децата със специални потребности?
Ако трябва да съм откровена напълно – не. Смятам, че не се е променило, защото народопсихологията ни е такава. Много хора не искат деца със специални потребности за съседи, в училището и детската градина. Приемни семейства, грижещи се за деца с увреждания, има. Едното от тях отглежда дете, което е вече на по-голяма възраст, изведено от къщичките. Друго приемно семейство отглежда дете, което от самото си раждане има проблем. Той беше незначителен, но другите проблеми, които се отключиха след това, са доста сериозни. Ние правим екипни срещи, знаем с какви семейства разполагаме, знаем профила на детето, имаме опит. Приемното семейство, което сме избрали за това дете, се справи страхотно. Приемната майка не се отказа, намери специалисти, които оперираха детето. Рехабилитира го, храни го с най-добрите храни. Детето е със сериозни заболявания, необратими.
Много родители критикуват законодателството ни, че приемните родители получават заплащане. Как ще коментирате това?
Това е работа, но не всеки може да се справи с нея. Да, това дете има нужда от осигуряване на храна, памперси… Все пак държавата трябва да подпомага тези деца. Не виждам защо някой трябва да се защитава, че работи тази неблагодарна работа и да му броят едва ли не парите. Това е денонощен труд.
Какво бихте казали на хората, които са срещу приемната грижа?
Хората, които избират да станат приемни родители, наистина са с големи сърца и това е една достойна за уважение работа. На тези, които не подкрепят приемната грижа, искам да кажа - да имат вяра в институциите. Защото социалните работници са професионалисти, избрали тази професия от любов към децата. И да си помислят какво преживява един приемен родител с този денонощен труд. И колко отговорност носи той. Винаги съм казвала – който иска да заповяда при нас да види колко е трудно. Или да стане приемен родител
Г-жо Балчева, как приехте наградата на Националната асоциация за приемна грижа?
Като оценка за досега свършената ми работа. Благодаря на ръководството на Дирекция „Социално подпомагане” в Добрич. Всички колеги се зарадваха на наградата ми. Вълнуващо е, защото е оценка на твоя труд, безсънните нощи, прекалено голямата отговорност, съчувствието, съпричастността към всички случаи.
