Четвъртък, 28 март 2024

28.03.2024

Последвайте ни

Днес празнуваме Гергьовден!

На 6 май  Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклетиан. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се още  и като Празник на овчаря.

Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България след Ивановден.  Той е имен ден на носещите имената Георги, Генчо, Гергана, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия и производните им имена.

Свети Георги е живял в края на III и началото на IV век. В превод името му – Георгиос – означава„земеделец”. Роден е в малоазийската област Кападокия в семейство на ревностни християни, при все че християнството все още се изповядвало нелегално в Римската империя. Георги се отличавал с невероятни физически качества и постъпил на служба в римската армия. Едва 20-годишен започнал да се издига в йерархията – самият император Диоклетиан го назначил за член на императорския съвет. Но когато владетелят издал декрет за преследване на християните, Георги отказал да се подчини и изобличил Диоклетиан като заблуден езичник, който не познава Истинския и Жив Бог. Младежът бил заставен да се отрече от думите си и да се върне към езическите традиции на Рим. Но той отказал. Подложили го на жестоки мъчения, които продължили няколко дни. Накрая императорът заповядал да го обезглавят – присъдата  била изпълнена в малоазийския град Никомидия. По тази причина Георги е канонизиран за мъченик на Христовата вяра.

Сред българите е разпространено преданието за свети Георги като победител на ламята, което произхожда от едно от неговите жития. Според него в земите на днешен Ливан, недалеч от мястото, където били препогребани мощите на светеца, се намирало езеро,  от което всяка година излизал змей и опустошавал околността. Местните жители били принудени, за да не унищожава дворовете и нивите им, да му оставят в жертва по една девойка. Накрая дошъл ред на царската дъщеря. В мига, в който ламята се появила, пред девойката се изправил един снажен младеж на кон с копие в ръка. Това бил Свети Георги. Той се прекръстил и призовавайки на помощ светата Троица, убил чудовището. Убиването на ламята е метафора на победата над греховете и изкушенията.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието /отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите/, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

В българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее:

Хубав ден Великден,

още по-хубав Гергьовден.

На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните

В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса”. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг свързан с росата обреден момент е събирането и носенето ѝ вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.

 Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден  е особено плодоносен – „всяка капка носи жълтица“.

c