Уникални златни монети, открити в Балчик, показва музеят

Най-новите попълнения на експозицията на Историческия музей в Балчик са двете уникални златни монети на византийския император Никифор II Фока, съобщи директорът на музея Радостина Енчева.

Те са открити при археологически проучвания на късноримската крепост "Хоризонт" в Балчик през 2016 година.

Уникалната находка е от Средновековието. Тя бе открита от археолозите от СУ "Св. Климент Охридски", които бяха на лятна практика, ръководена от д-р Чавдар Кирилов и д-р Румяна Колева.

По думите на Радостина Енчева, монетите са били толкова запазени, че не се е наложила консервация и реставрация, за да могат да постъпят в експозицията на музея.

Всяка от златните монети е с тегло 4,43 грама. На гърба й е изобразен Исус Христос, а на лицевата й страна са образите на Богородица и византийския император Никифор II Фока.

Монетите са особено ценни, тъй като Фока е управлявал само няколко години от 963 до 969 година, твърдят археолозите.
Късноримската крепост в квартал "Хоризонт" е най-голямата крепост от VI век, строена в днешните български земи.

През І хил. пр. Хр. на мястото на съвременния град е разположен древнотракийският и древногръцки полис "Круни". Той заема обширна площ, оградена с крепостна стена. На север стига до съвременната автогара. На запад стената му върви западно от главната улица, обхващайки част от днешния център. Южната стена тръгва от Историческия музей и е продължава южно от главната улица до улицата южно от Художествената галерия и реката. Източната стена тръгва на север по реката. През периода ІІІ–VІ в. сл. Хр. границите на късноантичния Дионисополис се разширяват, стигайки до Дженни баир и морето. Макар и оскъдни, археологическите проучвания, проведени до момента в съвременния град, все пак позволяват да се надникне в тайните на старогръцкия полис.
Територията на крепостта е близо 150 дка, поради което тя все още не е напълно проучена. Разкрити са част от крепостните стени, портите и отбранителните кули. Смята се, че строежът на укреплението е започнат от император Анастасий и е завършен от император Юстиниан І, като се предполага, че довършителните работи са форсирани във връзка с последствията от катaстрофалното наводнение от 544/545г. След тази година явно населението напуска античния Дионисополис и се нанася тук. Пристигането на българите по тези земи се оказва повратен момент в продължителния процес на етнически и териториални промени, започнали вследствие на Великото преселение на народите. За дълго са изоставени и запустяват важни за империята укрепени места. Върху техните руини трайно се установяват и заселват прабългарите. Несъмнено този процес се отразява върху съдбините на цялата равнина, известна оттук нататък под името Карвунска земя, а селището – Карвуна.