Сбогом, Фани! Светъл път НАГОРЕ!

Това е първото, което написах, след като научих че Фани Медникарова си е тръгнала от този свят. И изпитах вина, че не изпълних последната й заръка. Тя ми се обади по телефона, аз обещах да й отида на гости и… по моя вина това не се случи…

Спомените ме връщат назад във вилата в Балчик, където през лятото си пиехме кафето - на тиферич, а маестро Захари Медникаров ни черпеше с любимите си баклавички. Помня как подбирахме по години концерти и турнета на хор „Добруджански звуци" за предстоящите интервюта на журналистите. Няма да забравя с какво старание подреждах трапезата – по твой тертип, Фани, за гостите от Италия.

Благодарна съм на съдбата, че ме срещна със жена от такъв духовен ранг. Благодарна съм за уроците й и за всичко, което научих от нея.

Ще ми липсваш тук - на земята, Фани. А, когато и аз се преселя там - горе, ще те намеря. Ще извъртя една баница, като ония, дето си ги хапвахме у нас под лозницата. Кафето пак ще ухае, ти ще запалиш аристократично цигарка, а Маестрото ще ни припява…

Светъл път към небесния звезден хор, Фани! Диригентът те чака!

За мен остават аплодисментите!!!

                                                                      Гинка Димитрова