Автор от Добрич дарява приходите от книгата си на семейства, които мечтаят за рожба

Прочул се като нетрадиционния учител с татусите от Добрич, Венцислав Рачев печели сърцата и със своите добри дела.

Запленен от тежките съдби на жените, обединени от мечтата за своя рожба във фондация „Искам бебе”, младият мъж започна специален благотворителен проект. Той реши да застане зад каузата на „Искам бебе“ и с част от приходите от своята дебютна книга „Лус” да подкрепи семейство, поело по пътя на своята мечта - да чуе детски глъч в дома си.

„Преди година бях поканен на събитие на фондация „Искам бебе” в Ахелой. Разказаните там истории доста ме натъжиха, тъй като има хора, които от доста време чакат да имат деца. Реших да им помогна с това, с което мога. Първоначално идеята беше част от сумата да бъде дарена за фондация. Впоследствие реших, че всичко, което бъде спечелено, ще бъде дарено на фондацията”, сподели за Про Нюз Добрич Венцислав Рачев – Шаман.

Издател на книгата му „Лус” е „Библиотека България”. „Седем песни и една любов. Книга за преодоляването на страховете, за превръщането на камъка в плодородна почва, за прераждането, за силата на човешкото, книга за търсенето, която търси теб. Недописана, за да я завършиш ти. Ако си Лус и можеш да обичаш. Словесна изящност, оставяща усещане за докосване на древен пергамент по ръцете ти и напомняща болка от белези на вековна мъдрост, дълбаещи в душата ти. Думи, като арабски коне, като черни щъркели, разкъсващи с полет пустинята на самотата, сред която мъжът е само точката до буквите, а жената е мъдростта в текста на живота. „Лус” не е просто книга, не е само поезия, тя е жива. Лус е всички жени на земята, онези, които умеят да раждат любовта, която ни прави човеци”, гласи представянето на книгата.

Премиерата й бе на 25 април, а домакин на събитието беше клуб „Портрет“ в София, откъдето също направиха дарение за каузата на „Искам бебе”. На премиерата присъства и Елена Владимирова, която пък изрисува благотворително с къна желаещите.  От фондацията благодарят на писателя за подкрепата и за това, че събра толкова добри сърца около себе си.

Следващата спирка на Венцислав Рачев и благотворителния проект е родният му град Добрич.  Представянето на „Лус” ще бъде на 7 май от 18 часа в Художествената галерия, в залата с рояла на втория етаж. Гости ще бъдат Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов от издателство „Библиотека България”, които са редактори на книгата. Надявам се, че ще се получи едно добро събитие, както в София, сподели авторът. Той кани всички, които искат да помогнат за тази благородна кауза.

„Лус означава светлина. В книгата описвам абсолютно всичко, което в живота ми е носило светлина. Както и конкретна жена. И не само – природа, животни, приятели. Една искрена история, едно споделяне”, сподели Венцислав Рачев. Довери, че книгата му е била история с незавършен край, но на премиерата в София, тя е завършена, тъй като в самия края на представянето, въпросната жена, която има голямо участие, в тази книга, се появи. Така че, вече има и край”, добави авторът.

Споделя, че  обикновено пише, когато е тъжен. „Тази книга ми отне доста енергия. Сега съм доста щастлив и не пиша. Може би, това е някакъв емоционален период. Изразих го чрез книгата. Сега искам да си почина. Имам нахвърлени много неща в компютъра – приказки, разкази, начало на роман. Но, не зная дали скоро ще видят бял свят”, каза още Шаман.

Преди няколко години Венцислав Рачев стана хит в първия учебен ден   като нестандартен учител с шарени кецове и безброй татуировки. Публикация за нестандартния учител от СУ „Св. Кл. Охридски”  бе цитирана от много медии, многократно споделяна в социалната мрежа.

 След като опитал късмета си в чужбина, се върнал в България, да търси щастието си в България. Опитал най-различни професии – барман, работил в чейндж бюро за известно време. Но, осъзнал, че не това е неговата работа. Имал нужда от работа с повече хора, и то главно с деца. Завършил е начална училищна педагогика. Попаднал на обявя, че се търсят учители и го назначили от първия път. На интервюто бил супер стресиран, защото го интервюирали 13 жени.
Когато за първи път влязъл в класната стая, го посрещнали 20 очички – любопитни, ококорени, готови за знания. След това нещата потръгнали. „За тях станах не просто учител, господин, защото, аз съм бил и мама, и татко, и вуйчо, и чичо, и батко, кой ли не…”, сподели тогава Венцислав. Добави, че в началото е било доста трудно, защото не всеки свиква с това, че си млад учител. „До момента, в който разберат, че ти работиш.  И започват да те уважават”, посочва още той.

От година младият мъж работи във Второ прогресивно училище във Варна. „Намерихме се много позитивни хора. Много е интересен процесът на работа, децата са прекрасни, родителите много ни подкрепят. Прекрасно място”, споделя учителят. По думите му, тук се чувства много по-свободен и много по-сигурен в работата си, отколкото в държавната система.