Православни се стекоха към храмовете в Добрич, за да минат под светата Плащаница
Днес е Разпети петък - денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. Богослуженията в най-тъжния ден от годината за православните християни, проследяват издаването на присъдата, разпятието и погребението на Божия син.
Богослуженията на Разпети петък започват сутринта с изнасянето на Светата Плащеница, символизираща погребаното Христово тяло. Обяснява иконом Николай Георгиев от отдел "Връзки с обществеността" на Светия синод: "Хората минават под Плащаницата, тест символично се съпогребват с Христос, за да станат съучастници в смъртта и в погребението, и във възкресението Му. Много често има термина "за здраве", "за здраве". Не. Тука е съучастие".
Много вярващи се стекоха днес, на Разпети или Велики петък, в храмовете в Добрич, за да преминат под светата Плащаница, с която е било покрито тялото Христово, свалено от разпятието.
Светата Плащаница, чието носене напомня за носенето на Христовото тяло към Гроба, се изнася сутринта. Вечерта се извършва символичното опело Христово.
При изнасянето на Плащаницата се спазва и специален ритуал. Певецът застава пред северната врата на Св. Олтар и започва бавно да пее първата стихира, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят Св. Плащаница, обикалят три пъти около разпятието и приготвената маса (кувуклия) и слагат плащаницата на масата.
Според представите на мнозина, минаването под масата се прави за здраве, късмет и опрощаване на греховете. Църквата обаче счита тези тълкувания за неправилни. Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението, а след това целуват последователно Христовото Тяло извезано на Плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята.
Навеждат се и преминават под издигнатото място, като по този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме. Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне.
Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден. В този смисъл минаването под масата не от суетна вяра за здраве, късмет и прощаване на греховете, а водени от чиста и силна вяра се покланяме на Христовия гроб.
