Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

Общинската управа в Добрич определя цената на хляба и заплатата на лекарите преди 135 години

След Освобождението на България през 1878, още през първата година, при кметуването на първия кмет Стефан Баев е построена сградата на Общината

Цената на хляба в Добрич преди 135 години се е определяла с решение на градската управа, става ясно от протоколите на заседанията на Градския общински съвет, които се съхраняват в Държавен архив-Добрич. На заседание през септември 1884 г. общинското ръководство начело с кмета Желез Попов е обсъдило въпрос, свързан с намаляване на цената на насъщния. Като мотив градските управници посочват „доволния спад” на цените на житото. Хлебарите били задължени „до второ нареждане” да продават хляб първо качество по 30 ст., а второкачественият хляб трябвало да струва 20 стотинки. Година и половина по-късно – през февруари 1886 г., Градският общински съвет взел решение за поскъпване на хляба.  Назначаването на градски лекар и определяне на заплатата му, определянето на модела и материята за униформите на стражарите в полицията, тегленето на заем за изграждане на училище, заплащането на прехраната на арестантите в полицията – това са само част от темите, обсъждани на заседанията на тогавашната градска управа.

А едно от нейните решения е свързано с подобряване на уличното осветление. Въпросът е обсъден на заседание на 9 януари 1884 г., когато местната власт решава да „увеличи числото на уличните фенери по причина, че сегашното число на фенерите не е достатъчно за доброто осветление”. Взето е решение да бъдат закупени допълнително 12 фенера и от 63 техният брой да нарасне на 75.

      Най-ранният протокол, който се пази в Държавен архив – Добрич, е от 30 януари 1879 г. На заседанието е взето решение да се подпомогнат със зърно бедни земеделски стопани, за да могат да засеят нивите си с пшеница и ечемик. Няколко месеца по-късно – на 26 април същата година, градската управа гласува решение за организиране на караулни стражи и определяне на пунктове за обучението им с оръжие.

    Цитираните протоколи са част от колекцията дигитални документи на Добричкия архив, които могат да се разгледат по всяко време от различни кътчета на света. „От 2014 г. стартира и действа публична информационна система на държавните архиви. Всички дигитални обекти са въведени в тази система и всеки потребител може да проучи по дадена тема какви документи има. В дигиталния архив Държавен архив-Добрич има въведени тематично документи за 100 години от обявяване на независимостта на България, за историята на държавното устройство и управление, за 90 години от Ньайския договор,  особено ценни и уникални документи, както и над 1200 снимки от учреждения и от лични колекции” – посочи Деляна Фудулова, началник на Държавен-архив – Добрич. Тя добави, че приоритетна задача на Държавна агенция „Архиви” е въвеждането на протоколи на общински управления до 1944 година. Най-ранният протокол е от януари 1879 г. Към днешна дата са дигитализирани протоколите до 1905 година. Процесът на дигитализация на архивни документи продължава.

c