Възстановки на детски и кукерски игри оживяха за Сирни заговезни в "Старият Добрич"
Дошла от незапомнени времена - традицията за Сирни заговезни, по-младите да искат прошка от възрастните роднини, е жива и до днес. За поредна година, в Архитектурно-етнографски комплекс "Старият Добрич", участниците в Представителна фолклорна танцова студия "Добруджа" предоставиха възможност на децата, не само да се докоснат, но и да станат част от традициите, предадени от предците ни и съхранени до наши дни. С кукерските игри, ритуалите "хамкане", хвърляне на стрелички и прескачане на огъня - без да разберат, децата се вляха в енергията от единността на древната ритуалност.
В миналото - щом наближи месец март, стопанката започва да се подготвя. Ще изчисти цялата къща, ще изтупа постелките - за да заблести всичко от чистота и ред. След това идва ред - с ритуални викове, да изгони змиите и гущерите, та да няма никакво зло, останало от зимната леност и бездействие. Също така, няма да забрави да завърже бял и червен конец на агънцата, на плитките на момите, на ръчичките на децата и на дръвчетата в градината.
Лумвали някога Сирнишките огньове, а високите им клади озарявали селата и приканвали сякаш хората да се пречистят преди Великден. На този ден - по поля, ниви и ливади, тръгвали кукерските дружини. Земята сякаш притихвала в очакване, а въздухът треперел от стъпките на кукерите. Идат кукерите - да възвестят, че иде ред за сеитба, да благословят за здраве и спорен труд. Запявали хлопките и като в стародавни напеви, сякаш прогонвали злото. Тогава земята се пробуждала от дългия зимен сън, за да възвести началото на нов живот.
Искрени, прости и мъдри думи са думите, превърнати от предците ни в празничен ритуал. Достигнали и до нас, те ни припомнят, че трябва да пречистим душата и съвестта си - преди началото на Великия пост. Да простиш и да поискаш прошка - толкова лесно, а същевременно сякаш безкрайно трудно. Да обичаме ближния така, както обичаме себе си! Да изпълним сърцето си с мир и любов и да повярваме, че чудото на Христовото Възкресение е възможно! И така, както през пролетта природата се възражда за нов живот, така в хората продължава да гори надеждата, че за всеки един ще има роден дом, топлина и любов - завещание и вяра, предадени като мисия от предците ни.
