Четвъртък, 28 март 2024

28.03.2024

Последвайте ни

Пощенска марка отбелязва 140 години от рождението на Александър Стамболийски

Българското маркоиздаване има своеобразна Алея на славата за националните лидери с най-голям принос в родната ни история и специално място в нея е запазено за Александър Стамболийски. Това заяви заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Димитър Геновски по време на валидирането на пощенска марка, посветена на 140 години от рождението на българския държавник.

Заместник-министър Геновски припомни, че първата пощенска марка за личността на Александър Стамболийски се отпечатва през 1946 г. и се превръща във филателен хит на десетилетието. Най-новото издание изобразява фрагмент от известната скулптурата на твореца проф. Марко Марков. Образът е пресъздаден върху пощенската марка от художника Стилиян Найденов.

Печатът върху изданието бе оставен съвместно с лидера на БЗНС Николай Ненчев, председателя на Съюза на филателистите в България Спас Панчев, директора на „Български пощи“ ЕАД Деян Дънешки. В церемонията участваха и последователи на земеделското движение

На 1 март 2019 г. се навършват 140 години от рождението на Александър Стамболийски

Александър Стамболийски е роден в с. Славовица, Пазарджишко. Учи в земеделско училище в Садово и завършва Лозаро-винарското училище в Плевен, където негов учител е основателят на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. През 1899 г. участва в Учредителния конгрес на БЗНС. През следващите години е студент по философия в Хале и по агрономия в Мюнхен, но прекъсва образованието си поради заболяване.

Народен трибун, партиен водач, депутат, първи цивилен министър на войната в следосвобожденска България, Ал. Стамболийски не се бои да се изправи срещу цар и генерали, за да отстоява идеите си за курса на страната ни по време на Първата световна война.

Енергията на Стамболийски превръща БЗНС в най-голямата политическа сила в България, чиито идеи не са привнесени отвън, а са заченати и родени тук, върху плодородната и многострадална българска земя. Александър Стамболийски се доказва не само като далновиден визионер, но и като човек, готов да се жертва за България. Необорима е тезата му, че просперитетът на обществото се гради върху плещите на работещия собственик. „Човек, който не работи, дегенерира. Човек, който не притежава собственост, никога не може да бъде свободен“, твърди народният водач. Времето доказа правотата му, че България трябва да бъде част от голямото семейство на свободните и демократични народи.

Стамболийски се бори за народовластие – както срещу потенциални тирании като тези, които искат да наложат фашистите и комунистите, така и срещу множеството „клики“ и „камарили“, предвестник на това, което днес наричаме „олигархичен модел“. Осъден е на доживотен затвор заради смелия си опит да предотврати включването на България в касапницата на Първата световна война на страната на Централните сили. В условия на национална катастрофа Стамболийски се бори България да запази суверенен излаз на Егейско море. Показателно за неговата прозорливост и постмодерно мислене в една епоха на елементарни националистически страсти е изказването му на конференцията в Лозана, където заявява: „Искаме не територия, а път!“.

Животът на Александър Стамболийски е драматичен и завършва трагично, но много от идеите му надживяват конкретната историческа конюнктура.

Неговото дело ни прави повече българи, повече европейци, повече човеци! 

c