Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

За пръв път показват игла за татуировки на 6 500 години от Дуранкулак

Костна игла за татуировки, открита в селищна могила край Дуранкулак редом с изцяло запазена върху камък червена охра, за пръв път са показани пред публика.

Те са част от 12-ата изложба „Българска археология“, която е представена в Залата за временни експозиции на Националния археологически институт с музей към БАН.

Иглата е на 6 500 години. Става въпрос за инструмент за нанасяне на татуировки. А пък това е инструмент, изработен от бронз", коментира археологът Камен Бояджиев.

 „Не знам у нас да има друга такава игла. Няма литературни сведения дали хората по нашите земи в древността са се татуирали, поради климата човешката кожа не се е запазвала, но по намирани керамични човешки фигурки с украса можем да интерпретираме, че вероятно е било така“, коментира той.

В 12-ата изложба "Българска археология" са представени 250 експоната от 23 обекта, постери за общо 50 проучвания - различни като вид и хронология, от ранната праистория (палеолита) до късното Средновековие. Сред тях са продължаващите проучвания на пещерите Козарника и Бачо Киро, праисторическите селищни могили Юнаците, Дуранкулак и Козарева могила, къснобронзовият некропол при Балей, античните градове Аполония, Хераклея Синтика, Сердика, Филипополис и Улпия Ескус, средновековните български столици Преслав и Търново и др. Интересни находки са предоставили мащабните спасителни археологически разкопки на античния обект при Покровник, Благоевградско, по трасето на автомагистрала „Струма“.

Част от интересните експонати от 12-ата изложба „Българска археология“

 Землището на Дуранкулак населявано 90 века без прекъсване. Този факт отличава мястото като едно от редките в България. Най-известните археологически проучвания в Дуранкулак започват през 1975 г. под ръководството на Хенриета Тодорова. Направените открития донасят много нови знания относно праисторията и ранната история на Балканския полуостров. Дуранкулак е комплексен археологически обект, където са представени върховите моменти от праисторията на Добруджа. Проучените 12 000 праисторически погребения, наред с некрополите от Девня и Варна, показват, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството. Находките на Големия остров и в местността Нивата, където се намира най-големият некропол в Европа, са по-стари дори от Варненския некропол и се определят като „Българската Троя“ поради тяхната възраст и значимост.

 Край бреговете на езерото, на Големия остров и срещу него на брега на езерото в посока юг, е имало няколко селища, като първото е особено старо – от около 7 хил. години пр. Хр. (енеолит). Това причислява цивилизацията на това място сред най-древните в Европа.

Костна игла за татуировки, открита в селищна могила край Дуранкулак

 Големият остров е селищна могила с дебели културни напластявания. Откопаният културен пласт до равнището на сегашната повърхност на Големия остров е достигал на места 2 метра. Днес по цялата територия на острова се виждат основите на къщи изцяло от камък (изключителен факт за тази толкова отдалечена епоха преди 6000 – 6500 години). 

c