Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

141 паметни години от освобождението на Добрич от турско робство

На 27 януари т.г. се навършват 141 години от паметните събития по време на  Руско-турската война (1877 – 1878) година, когато през 1878 година Хаджиоглу Пазарджик е освободен от части на Долнодунавския руски отряд, под командването на генерал-лейтенант Аполон Цимерман. Днес, по време на Общоградското поклонение пред паметника на генерал Цимермна, присъства и Владимир Климанов - Генерален консул на Руската федерация във Варна. Освен него, цветя и венци поднесоха Областният управител Красимир Кирилов, депутатите Даниела Димитрова – ГЕРБ, Йордан Йорданов - „Обединени патриоти“, кметът на Община град Добрич Йордан Йорданов, председателят на ОбС Добрич Иво Пенчев, общински съветници, общественици, представители на политически партии, граждани, представители на руската общност, живееща в Добрич. В тържественото отбелязване на годишнината се включиха от участници от национално дружество „Традиция“, които произведоха оръжеен залп, в памет на далите живота си за освобождението на Добрич - български и руски опълченци. Сегашният град Добрич възниква през ХVI век като Хаджиоглу Пазарджик – според легендата по името на неговия основател, турския пътуващ търговец Хаджиоглу, а според писмени източници – на огузки род със същото име. В тях той е споменат като малко село с 14 домакинства. Само след четвърт век в документите селото присъства вече като град, а след още половин столетие и като център на обширна каза (район - б. ред.). Разположен на важен стратегически път, свързващ центъра на Османската империя с отвъд дунавските земи, Хаджиоглу Пазарджик бързо се превръща в оживен земеделски и търговско-занаятчийски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти – жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал. Голяма част от населението са пришълци от източните части на България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 г.), а след Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско. От 1851 година се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук – Свети Георги, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница. На 19 февруари 1882 година по настояване на своите граждани той получава сегашното си име, от името на българския владетел Добротица, който през ХIV век управлява Добруджанското деспотство.
c