Четвъртък, 28 март 2024

28.03.2024

Последвайте ни

Бъдни вечер е. Поверия и традиции

Най-големият, най-щедър и чакан зимен празник – Коледа, води своето начало си още от древните римски „календи”, свързани с култа към слънцето. Тогава, когато небесното светило свършва своя път и се кани да тръгне по новия, на прехода между старата и новата година, между минало и бъдеше, и в най-далечни времена, търсейки щастие, хората с упование изричали своята молитва за здраве и късмет, спорен труд и честити дни, и вярвали, че ще се сбъдне. Защото Коледа е очакване, вяра, начало...Търсейки примирение с древните езически вярвания, християнството е прибавило своето начало – раждането на Спасителя, за да достигне до нас днес едно удивително тайнство от езически и християнски символи, вплело ведно богатството от ритуали и магията на благослова, с благодарността за надеждата, родена с Христос, и възкръсналите копнежи и мечти, орисани да се сбъднат по някакъв вълшебен начин в тихата и свята нощ...Тази единствена, толкова различна вечер в очакване на чудото на Рождество, съхранява отколешни традиции, наследени от различните племена и народи, населявали нашите земи, и носи спомена – далечен и толкова близък, за един топъл и уютен дом, за сбрана край огнището многобройна челяд, сплотени и усмихнати хора, даряващи си обич и надежда край богатата трапеза...
Още в ранната утрин на 24 декември започва празничната подготовка за Бъдни вечер. Обичаите, подчинени на идеята за определящата роля на началото, се спазват стриктно, за да се осигури богата реколта и семейно благоденствие. Стопанката замесва обредните хлябове – вит, превит кравай за коледарите, боговица за Бъдни вечер. Приготвят се нечетен брой постни ястия – пълнени чушки, варен боб, зелеви сърми, жито, ошав, тиквеник, а на трапезата се слага от всичко, което се ражда в стопанството. Чесънът като растение с апотропейна сила предпазва хора и животни от зло и болести, медът е послание за сладък живот, а бучката пръст от нивата се свързва с представите за истина, святост и чистота. Празничната трапеза символизира щедростата на земята, благодарността на човека към природата и Бога, и вечното желание за спорна, щастлива и благодатна година. Мъжете приготвят бъдника за огъня – дълголетно, здраво, дъбово дърво. В единия му край се пробива дупка, в нея се слага тамян и вино, след което дървото се увива в бяло платно, намазва се с осветено масло и така миросано, то вече е готово за празничния огън. Сбирал сок от земята и сили от слънцето, извисил се до небесата, бъдникът, символ на митологичното космическо дърво на живота и на света, ще гори цяла нощ и ще стопля  душите. По него ще гадаят, по него ще слезе Млада бога, за да бъде във всеки дом и всяко сърце.
Край празничната трапеза, разположена върху слама на земята, се събират всички. На най-стария се пада честта да запали бъдника, да разчупи високо над главата си хляба – да са високи класовете на нивата, и мъдро да благослови – да ражда повече земята, богата да е годината, здраве да има, обич и сговор. Първите парчета са за къщата и за Богородица, а после се раздава на всеки член от семейството. Тази вечер е на „бъдното” и затова се смята за особено подходяща за гадания. С дванадесет люспи от лук, в които е поставена сол, се гадае за времето през всеки един от месеците. Момите крият първата хапка от хляба под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат. Гори ли буйно огънят, пръска ли искри – плодородна ще е годината. Здравите ядки на орехите предвещават успех и благополучие. За късмет и здраве котленците хвърлят в огъня чимшир и гадаят за здраве и късмет. Пепелта от бъдника се запазва до есента, когато, смесена с житото за посев, ще попадне в нивата и ще осигури добра реколта.
Трапезата не се прибира цяла нощ, за да е „пълно” и да има от всичко през годината. В полунощ тръгват коледарите – предимно ергени и годеници, облечени празнично, предвождани от „станеник”. С участието си в този посветителски обичай момците показват зрелостта си като пълноправни членове на мъжкия колектив и продължители на рода. „Ерген, който не е коледувал, и мома, която не е лазарувала, не могат да се оженят” – гласи народната мъдрост. В състава на коледарските дружина има и „котки” – момчета, които предизвестяват идването на групата, както и „магарета”, чиято задача е да носят получените дарове. Разнообразни венци и китки украсяват калпаците на участниците в обичая. Задължителен елемент в украсата е наличието на зеленина, бял и червен цвят, вълна или муска, златен или бял варак. Венците, символ на жизненост, здраве и плодородие, са изработени обикновено от: извита лозова пръчка, увита с нанизи от пуканки, стафиди, бучки захар, свързани с червен конец и китка чимшир; от липова кора, кръстосана с червени вълнени конци, сушени сини сливи, а в средата – завързана златна пара или сминова китка; от извита дрянова пръчка с разноцветни вълнени конци, муски, синчани пера, пискюлчета, дребни монети; от лескова кора, украсена с пуканки и сушени плодове. „Тебе пеем, бога славим!“ – наричат коледарите и влизат във всяка къща – да възвеличаят дом и челяд, „да внесат ясно слънце”, да пожелаят на всеки „да се носи като мрена риба в дълбини, като орел във висини, като паун в болярски двори”. Те пеят и на млад, и на стар, на ерген и на мома, и благославят стопанина през двора му да потекат три реки – „първа река с бяло мляко, втора с жълто жито, трета с руйно вино.” Песента се слива с безмълвния глас на бъдника – „ще  порасна дор до небо, клон ще пусна дор до земя, лист ще листне – дребен бисер, цвят ще цъфне – чисто сребро, слез при мен ще Млада бога, ще дарува добра дара”… За пожеланията и благословиите стопаните даряват коледарската дружина с месо, сланина, брашно, и с добра дара – „вит-превит кравай, на кравая сребро и злато”. Интересен обичай, изпълняван в някои села, е „бръзая”. Наименованието идва от основния обреден реквизит и главното обредно лице. „Бръзаята” се изработва от кол, върху който се поставя чергило и направена от дъски заешка уста, украсена със заешка кожа, пера от петел, сърма, мъниста. Участниците в обичая обикалят къщите заедно с кавалджия, като изпълняват специални игри.
Коледа се празнува три дни – до Стефановден на 27 декември, като и през трите дни на мегдана се вият големи общоселски хора, на които се хващат и млади, и стари.
Лена Кирилова
Източник: ebridge.info
c