Талантлив студент от Добрич представя в Англия магията на българския фолклор
Богатството на българската история и култура представя със спектаклите си в Англия студент от Добрич. 21-годишният Траян Христов учи „Международен мениджмънт в гостроприемство и туризъм” в Университета на Съри в град Гилдфорд, Великобритания.
В продължение на 12 години е танцувал в Представителна танцова студия „Добруджа” с главен художествен ръководител Стоян Господинов . Обиколил е сцените на 30 европейски държави.
Днес той предава вдъхновението си на млади сънародници в Англия, с които поставя на сцена своите спектакли, вдъхновен от ансамбъл „Българе” и „Огънят на Анадола”.
Преди дни на сцената в университета бе представено най-новото му музикално-танцово шоу в рамките на международен фестивал, с което разкрива богатството на българската култура. Траян подбира музиката, поставя танците, пише сценария, танцува.
Ето какво сподели талантливият добричлия Траян Христов за читателите на Про Нюз Добрич:
Кои са изпълнителите – чужденци или български студенти?
Изпълнителите – сме българска група, която съчетава студенти от 19 до 22 годишна възраст
Кой ги подготвя?
На този етап съм постановчик и хореограф, но без помощта на другите, които понякога дори отделяха от личното си време вкъщи и по двойки, нямаше да се справя. Стараехме се всяка седмица да записваме прогреса и да го споделяме. Имало е и пъти в които Надя, която е президент на българското общество в Съри, ми помагаше и водеше репетиции на вече поставената хореография.
Как поставяте танците – как избирате музиката, танците, какво Ви вдъхновява?
Много добър въпрос. Повечето пъти залагам на първата идея, която ми хрумне и си я критикувам, за да видя приложността й, след което я обработвам. След това търся музика, и спрямо музиката дооформям хореографията. Ние, като танцьори, изразяваме музиката през нашите движения, а понякога изразяваме себе си чрез музиката, но двете са неразделни.
Нашият автентичен фолклор е невероятен и аз се старая да го запазя и пресъздам, но трябва да се има предвид как поколението ни приема музиката по малко по-различен начин и добре е хубаво да се отблежи. В това е и развитието на изкуството. Истината е, че избирам музиката по това как ме кара да се чувствам, когато я слушам за първи път.
Какво ме вдъхновява – всичко, което се случва около мен. Хора, събития, истории и професионалисти от индустрията. Към университета има консерватория, в която имам късмета да познавам студенти, учещи сценично изкуство и черпя опит от тях, както и ми харесва да дискутираме различия и прилики между вижданията ни. Благодарение на приятелката ми, се запознах с изкуството на ансамбъл „Огънят на Анадола“, които ме оставиха без думи. Спектакли също от мащаба на ансамбъл „Българе” са ми мечта и всеки път съм въодушевен. Мисля, че тези два ансамбъла сформираха виждането ми да обединя няколко изкуства в едно.
Каква бе философията на първите два танца?
Продължителността на първите два танца беше регулирана от университета в рамките на 5 минути. Не ни беше отпуснат и бюджет, което имаше своето влияние. Те са създадени от Ралица Георгиева и мен. В първият също вложихме идеята за кратка история и интеракция с публиката. Във вторият имаше креативни разминавания и поставихме малко по-компромисен вариант, но за сметка на това качихме заедно на сцена 35 души. Според мен, при нас – българите, хуморът е страхотен елемент от културата ни и присъстваше в първия танц на няколко пъти. Основната философия бе хумор, любов и веселие. При първия танц включихме публиката в хоро.
Какво представя новият трети танц, в който е залегнала и мистиката от българския фолклор?
Началото на тазгодишното представление ми хрумна още миналата година, когато исках да внеса очакване, напрежение и хаос в публиката. Исках повече, много повече шоу и да оставя следата си в Съри, доколкото е възможно, тъй като съм за последна година в Университета. Третият танц обединява няколко от фолклорните ни области, с което показваме богатството на културата ни. Разбира се, макар представен, е все още в развитие. Но, той е повече от танц. Той е една малка история, която показва радостта, желанието, майсторството, мистиката, театъра и, доколкото може, дава идея за богатството на българската душа. В този танц, освен фолклор, си позволих експериментално да добавя модерен балет, песен, декори, костюми, актьорско майсторство и сюжетна линия.
Какъв е сюжетът?
Започва с разказвач, който дава идея за културите, които са се смесили и образували това, което България е днес. Кукерите носят своите маски и чанове за да прогонят злите духове, по традиция. Това направиха и със зрителите, метафорично, разбира се. Прогонват и злия дух, обладал момичето на сцената, което се превръща в първия символ на женската красота. След нейното провикване кукерите свалят своите маски, запяват и за Свети Георги, включват се и останалите, знаейки, че е сигурно. Започват да танцуват във веселието си. След това се включват трима музиканти, които дават основата за шопско Йове хоро, но един от тях решава да надсвири останалите. След като другите двама музиканти решават да отговорят на предизвикателството, се включват и трима танцьори, които по свой начин не отстъпват в напредварата за талант. Музикантите обаче са финансово стимулирани в това да свирят музика за всички и се започва хоро, в което е включена и комбинация. В този момент публиката отново участва, като я стимулираме да се провикне с нас. Трима добруджанци, които минават и виждат веселието, решават да променят обстановката, като покажат своята стилистичност и сила. Една от танцьорките обаче запява и ги прекъсва със силата и красотата на гласа си, като се влюбва в един от тях. В този момент разказвачът отново се намесва и споменава, че не всички времена на българина са толкова красиви и е било нужно да отстоим свободата и независимостта си. В този момент идва момент на нестинарство, в който мъжете са на война. Смесени са хорово изпълнение, звукови и светлинни ефекти в това да пресъздадат картината максимално обективно. За радост, мъжете се завръщат, макар ранени, а става ясно и че има български наследник. Във веселието се заиграва последен танц, с който програмата приключва.
Кой Ви помага при реализацията на тези проекти?
Всеки, който се включи в танца, помогна за реализацията на проекта. Нямаше да се справим без участници. А, не един или два от елементите в шоуто са продукт и на находчивост. Разполагаме наистина със страхотен екип и всички се стараят да покажат възможно най-доброто. Понякога дори консултация и изразено мнение на някой от участниците имаше своя принос към това да поставим най-доброто.
Откъде са костюмите?
Женските костюми наехме от ансамбъл в Лондон. Повечето мъжки елементи поръчахме или направихме сами.
Как се възприемат танците Ви от публиката, от състудентите Ви?
По отзиви от доста студенти, изпълнението наистина е изпъкнало със замисала и елементите си. Неведнъж се чуха провиквания и ръкопляскания от публиката. Получих поздрави от хора от различни националности, което оценявам. Разбира се, имаме предвид и предизвикателството да поставим по-богата хореография, но това е наша цел.
Дълги години сте танцувал със Представителна танцова студия „Добруджа”. Липсват ли Ви изявите на сцена, турнетата?
О, разбира се. Златни дни на невинно щастие. Предизвикателствата от нова хореография и опознаването на повече и повече движения и техните смесици беше невероятен опит. С удоволствие прекарвах по поне 15 часа на седмица, черпейки опит от г-н Стоян Господинов и прекарвайки време с хора, които наистина ценя.
Какво Ви даде народният танц?
Труден, но добър въпрос. Според мен, родителите ми имаха основна роля в това да ме въведат във фолклора. След това дойде комбинация от вдъхновение, професионалисти, а дори и конкуренти или по-възрастни от мен танцьори. Разбира се, както споменах, дълги години съм възпитаник на Стоян Господинов. Смятам, че е трудно някой да ни даде нещо, по-скоро ежедневно можем да помогнем или насочим хората към това, в което те намират принадлежност.
Вашата специалност е коренно различна от танците. Как виждате своето бъдеще? Танците ще имат ли място в него?
Така е, но винаги е добре да подсигурим бъдещето си. Истината е, че когато избирах специалността си, подходих донякъде прагматично. През повечето време от специалността ми обаче се занимават със сценични изкуства, които дори неведнъж взеха превес и съм на етапа, в който решавам дали да се насоча към тях. Финансовата сигурност е немалка част от живота. Споменават се идеи за по-големи проекти с групата, но след месец май ще разберем накъде ще се насочим, след като представим по-пълен вариант на спектакъла. Откровено ще се радвам, ако имам възможността да се занимавам професионално с изкуство, тъй като вдъхновението и идеите растат с всеки ден.
[embed]&feature=share[/embed]
Кои са изпълнителите – чужденци или български студенти?
Изпълнителите – сме българска група, която съчетава студенти от 19 до 22 годишна възраст
Кой ги подготвя?
На този етап съм постановчик и хореограф, но без помощта на другите, които понякога дори отделяха от личното си време вкъщи и по двойки, нямаше да се справя. Стараехме се всяка седмица да записваме прогреса и да го споделяме. Имало е и пъти в които Надя, която е президент на българското общество в Съри, ми помагаше и водеше репетиции на вече поставената хореография.
Как поставяте танците – как избирате музиката, танците, какво Ви вдъхновява?
Много добър въпрос. Повечето пъти залагам на първата идея, която ми хрумне и си я критикувам, за да видя приложността й, след което я обработвам. След това търся музика, и спрямо музиката дооформям хореографията. Ние, като танцьори, изразяваме музиката през нашите движения, а понякога изразяваме себе си чрез музиката, но двете са неразделни.
Нашият автентичен фолклор е невероятен и аз се старая да го запазя и пресъздам, но трябва да се има предвид как поколението ни приема музиката по малко по-различен начин и добре е хубаво да се отблежи. В това е и развитието на изкуството. Истината е, че избирам музиката по това как ме кара да се чувствам, когато я слушам за първи път.
Какво ме вдъхновява – всичко, което се случва около мен. Хора, събития, истории и професионалисти от индустрията. Към университета има консерватория, в която имам късмета да познавам студенти, учещи сценично изкуство и черпя опит от тях, както и ми харесва да дискутираме различия и прилики между вижданията ни. Благодарение на приятелката ми, се запознах с изкуството на ансамбъл „Огънят на Анадола“, които ме оставиха без думи. Спектакли също от мащаба на ансамбъл „Българе” са ми мечта и всеки път съм въодушевен. Мисля, че тези два ансамбъла сформираха виждането ми да обединя няколко изкуства в едно.
Каква бе философията на първите два танца?
Продължителността на първите два танца беше регулирана от университета в рамките на 5 минути. Не ни беше отпуснат и бюджет, което имаше своето влияние. Те са създадени от Ралица Георгиева и мен. В първият също вложихме идеята за кратка история и интеракция с публиката. Във вторият имаше креативни разминавания и поставихме малко по-компромисен вариант, но за сметка на това качихме заедно на сцена 35 души. Според мен, при нас – българите, хуморът е страхотен елемент от културата ни и присъстваше в първия танц на няколко пъти. Основната философия бе хумор, любов и веселие. При първия танц включихме публиката в хоро.
Какво представя новият трети танц, в който е залегнала и мистиката от българския фолклор?
Началото на тазгодишното представление ми хрумна още миналата година, когато исках да внеса очакване, напрежение и хаос в публиката. Исках повече, много повече шоу и да оставя следата си в Съри, доколкото е възможно, тъй като съм за последна година в Университета. Третият танц обединява няколко от фолклорните ни области, с което показваме богатството на културата ни. Разбира се, макар представен, е все още в развитие. Но, той е повече от танц. Той е една малка история, която показва радостта, желанието, майсторството, мистиката, театъра и, доколкото може, дава идея за богатството на българската душа. В този танц, освен фолклор, си позволих експериментално да добавя модерен балет, песен, декори, костюми, актьорско майсторство и сюжетна линия.
Какъв е сюжетът?
Започва с разказвач, който дава идея за културите, които са се смесили и образували това, което България е днес. Кукерите носят своите маски и чанове за да прогонят злите духове, по традиция. Това направиха и със зрителите, метафорично, разбира се. Прогонват и злия дух, обладал момичето на сцената, което се превръща в първия символ на женската красота. След нейното провикване кукерите свалят своите маски, запяват и за Свети Георги, включват се и останалите, знаейки, че е сигурно. Започват да танцуват във веселието си. След това се включват трима музиканти, които дават основата за шопско Йове хоро, но един от тях решава да надсвири останалите. След като другите двама музиканти решават да отговорят на предизвикателството, се включват и трима танцьори, които по свой начин не отстъпват в напредварата за талант. Музикантите обаче са финансово стимулирани в това да свирят музика за всички и се започва хоро, в което е включена и комбинация. В този момент публиката отново участва, като я стимулираме да се провикне с нас. Трима добруджанци, които минават и виждат веселието, решават да променят обстановката, като покажат своята стилистичност и сила. Една от танцьорките обаче запява и ги прекъсва със силата и красотата на гласа си, като се влюбва в един от тях. В този момент разказвачът отново се намесва и споменава, че не всички времена на българина са толкова красиви и е било нужно да отстоим свободата и независимостта си. В този момент идва момент на нестинарство, в който мъжете са на война. Смесени са хорово изпълнение, звукови и светлинни ефекти в това да пресъздадат картината максимално обективно. За радост, мъжете се завръщат, макар ранени, а става ясно и че има български наследник. Във веселието се заиграва последен танц, с който програмата приключва.
Кой Ви помага при реализацията на тези проекти?
Всеки, който се включи в танца, помогна за реализацията на проекта. Нямаше да се справим без участници. А, не един или два от елементите в шоуто са продукт и на находчивост. Разполагаме наистина със страхотен екип и всички се стараят да покажат възможно най-доброто. Понякога дори консултация и изразено мнение на някой от участниците имаше своя принос към това да поставим най-доброто.
Откъде са костюмите?
Женските костюми наехме от ансамбъл в Лондон. Повечето мъжки елементи поръчахме или направихме сами.
Как се възприемат танците Ви от публиката, от състудентите Ви?
По отзиви от доста студенти, изпълнението наистина е изпъкнало със замисала и елементите си. Неведнъж се чуха провиквания и ръкопляскания от публиката. Получих поздрави от хора от различни националности, което оценявам. Разбира се, имаме предвид и предизвикателството да поставим по-богата хореография, но това е наша цел.
Дълги години сте танцувал със Представителна танцова студия „Добруджа”. Липсват ли Ви изявите на сцена, турнетата?
О, разбира се. Златни дни на невинно щастие. Предизвикателствата от нова хореография и опознаването на повече и повече движения и техните смесици беше невероятен опит. С удоволствие прекарвах по поне 15 часа на седмица, черпейки опит от г-н Стоян Господинов и прекарвайки време с хора, които наистина ценя.
Какво Ви даде народният танц?
Труден, но добър въпрос. Според мен, родителите ми имаха основна роля в това да ме въведат във фолклора. След това дойде комбинация от вдъхновение, професионалисти, а дори и конкуренти или по-възрастни от мен танцьори. Разбира се, както споменах, дълги години съм възпитаник на Стоян Господинов. Смятам, че е трудно някой да ни даде нещо, по-скоро ежедневно можем да помогнем или насочим хората към това, в което те намират принадлежност.
Вашата специалност е коренно различна от танците. Как виждате своето бъдеще? Танците ще имат ли място в него?
Така е, но винаги е добре да подсигурим бъдещето си. Истината е, че когато избирах специалността си, подходих донякъде прагматично. През повечето време от специалността ми обаче се занимават със сценични изкуства, които дори неведнъж взеха превес и съм на етапа, в който решавам дали да се насоча към тях. Финансовата сигурност е немалка част от живота. Споменават се идеи за по-големи проекти с групата, но след месец май ще разберем накъде ще се насочим, след като представим по-пълен вариант на спектакъла. Откровено ще се радвам, ако имам възможността да се занимавам професионално с изкуство, тъй като вдъхновението и идеите растат с всеки ден.
[embed]&feature=share[/embed]
