Археолози възстановиха плана на епископална базилика в крепостта Палматис
През 2018 г. окончателно бяха установени размерите на голямата епископална базилика в крепостта Палматис. Тя е с ширина 29 и дължина 58 метра, съобщиха от Община Тервел. За съжаление, зидовете на култовия комплекс са съхранени само в основата си, поради ваденето на обработени камъни през по-късно време. Археологическото изследване успя да възстанови не само плана и устройството на базиликата, но и важни моменти от драматичните събития свързани с разрушаването на крепостта Палмате.
Установи се, че тази крепост е превземана поне два пъти, в края на VI или началото на VIIв. Тогава аварите и подчинениете им кутригурски и славянски племена многократно опустошават северните части на Византийската империя. При едно от тези нашествия Палмате и района му са подложени на разорение. Тогава останалите местни жители и византийския гарнизон разделят крепостта на две и изоставят по-лесно досъпната част от нея. Именно тогава катедралният храм търпи вътрешно преустройство и е оформен като епископски. Апсидата е стеснена от издигнатия деветстъпален синтрон.
С извършеното преустройство е свързана и положената върху пода под балдахина олтарна маса. Извършените спешни фортификационни изменения не спасяват крепостта и тя отново е превзета и разграбена от аварите. Нейните защитници са отчасти избити, отчасти преселени. На тяхното място се заселва ново, различно по своя характер население, което създава използва полуразрушената църква като кариера за строителни материали и удобно пространство за живеене. Скоро това поселение е отново опожарено и крепостта е изоставена за повече от век, когато живота в нея частично се възражда по времето на българската държава.
Край на безконтролното унищожаване на този уникален за територията на Добруджа археологически ансамбъл, постави през 2016 г. началото на археологическото проучване на крепостта. За три години разкопки, финансирани от Община Тервел и Министерството на културата, бе разкрита голяма епископска базилика.
Крепостта Палмате е възникнала през късноантичния период на мястото на по-старо гетско, а впоследствие и ранно-римско селище. Заградената площ е над 220 дка. Допълнителната защита е осигурявана от 20 бойни и наблюдателни кули. Двете крепостни порти са давали достъп до минаващ през крепостта път. Извън стените, по скалистите склонове и тереси на суходолието били пристроени квартали, а върху живописно разположения скален масив Шан кая се е намирал самостоятелно укрепен култов център. Северозападно и югоизточно от крепостните стени са били разположени градските некрополи. Някога сегашният археологически комплекс е бил изключително важен светски, религиозен и административен център, разположена на границата между късно-римските провинции Втора Мизия и Малка Скития. Днес територията на крепостта попада частично под съвременното село Оногур, но по-голямата част от нея е останала незасегната от съвременно строителство. За съжаление, на тази територия са извършвани интензивни агромелиорационни дейности, а каменните останки са използвани като кариера до преди няколко години.
С извършеното преустройство е свързана и положената върху пода под балдахина олтарна маса. Извършените спешни фортификационни изменения не спасяват крепостта и тя отново е превзета и разграбена от аварите. Нейните защитници са отчасти избити, отчасти преселени. На тяхното място се заселва ново, различно по своя характер население, което създава използва полуразрушената църква като кариера за строителни материали и удобно пространство за живеене. Скоро това поселение е отново опожарено и крепостта е изоставена за повече от век, когато живота в нея частично се възражда по времето на българската държава.
Край на безконтролното унищожаване на този уникален за територията на Добруджа археологически ансамбъл, постави през 2016 г. началото на археологическото проучване на крепостта. За три години разкопки, финансирани от Община Тервел и Министерството на културата, бе разкрита голяма епископска базилика.
Крепостта Палмате е възникнала през късноантичния период на мястото на по-старо гетско, а впоследствие и ранно-римско селище. Заградената площ е над 220 дка. Допълнителната защита е осигурявана от 20 бойни и наблюдателни кули. Двете крепостни порти са давали достъп до минаващ през крепостта път. Извън стените, по скалистите склонове и тереси на суходолието били пристроени квартали, а върху живописно разположения скален масив Шан кая се е намирал самостоятелно укрепен култов център. Северозападно и югоизточно от крепостните стени са били разположени градските некрополи. Някога сегашният археологически комплекс е бил изключително важен светски, религиозен и административен център, разположена на границата между късно-римските провинции Втора Мизия и Малка Скития. Днес територията на крепостта попада частично под съвременното село Оногур, но по-голямата част от нея е останала незасегната от съвременно строителство. За съжаление, на тази територия са извършвани интензивни агромелиорационни дейности, а каменните останки са използвани като кариера до преди няколко години.
