Галин Господинов: Задължително дуално обучение в професионалните гимназии
Дуалното обучение трябва да е задължително за професионалните гимназии, смята Галин Господинов – управляващ съдружник е на GS Malmgren interior и на „Тръбна мебел“ - Добрич, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП)
Г-н Господинов, кадровото обезпечаване е проблем, който стои много сериозно пред мебелния бранш. Каква е ситуацията?
Това е проблем не е само за нашия бранш. Като председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) ми се налага да се срещам с хора от различните браншове. Неотдавна имахме среща на Българска стопанска камара. Един от въпросите, които аз лично повдигнах, беше именно за кадрите. Защото, този проблем се забелязва във всички браншове. Това, което и тогава споделих, е, че преди 3-4 години ние се оплаквахме, че нямаме квалифицирани хора. Сега се оплакваме, че въобще няма хора, които да работят. Демографските обстоятелства, а и социално-битовите условия в страната, доведоха до това, че хората търсят по-добро място за живеене, по-добро заплащане за труда им. Така много българи, говори се за 700 хиляди, напуснаха страната. Това е едната страна на проблема. От друга страна, има проблем с образователната система, от която не излизат подготвени кадри. Стимулира се приемът в т.нар. елитни гимназии. Нещо, което, по принцип, не е лошо. Въпросът е, да има кадри и за професионални гимназии. Сега за първи път се говори за промяна, за регулация от страна на държавата, за отваряне на повече паралелки в професионални гимназии с намаляване на приема в езикови и математически гимназии. Защото, станахме нация от висшисти, които не знаят нищо. Не сме подготвени, тъй като девалвира и висшето ни образование. Така на всички нива имаме дефицит на кадри.
Той има ли регионална характеристика?
Има, но не е силно изразена. Говоря за това, че има лека разлика между София и останалата част от страната. Т.е. в столицата също има дефицит, но не е толкова изразен. Докато там, където градовете са по-отдалечени от София, проблемът става по-сериозен. И, колкото по-малки са населените места, толкова повече той се задълбочава. Миграцията от малките към големите градове, а оттам - и към столицата, доведе до тази ситуация. Млади хора всяка година влизат в учебните заведения и излизат, но не и като подготвени кадри, които могат да влязат в бизнеса, в производството, икономиката. Порочността стига дотам, че, ако няма с кого да изпълним задачите си, това води до намаляване на икономическата активност. Съответно - и до намаляване на парите, които отиват към бюджета под формата на данъци. Защото, бизнесът не може да върви нагоре. За да има нормална ситуация, трябва винаги да има лек превес на търсенето на работни места. Докато сега е обратно. Ако има лек превес на търсенето т.е. контролируема безработица, тогава всеки, който е на мястото си, ще се старае да е по-добър, за да не го измести някой. Тогава конкуренцията работи и нещата вървят нагоре. При ситуация, като сегашната, няма такава конкуренция. В природата на човека е заложено да върви по най-малкото съпротивление. Служителите се отпускат и резултатите започват да стават не толкова добри.
Това как се отразява на бизнеса?
Ситуацията в Европа и целия свят е толкова динамична, че всички малки сътресения водят до сериозни проблеми, както в сферата на производството, така и на услугите. Сега има политика за въвеждане на дуално обучение. Доброто при нея е, че децата учат и работят едновременно, като последните две години повече работят. Те са в предприятията, в реалния сектор. Така те изкарват средства, с които си помагат, и второ – получават трудови навици, изучават професиите. Когато завършат, те могат да продължат веднага. При това, като квалифицирани кадри.
Според мен, дуалната форма на обучение трябва да стане задължителна за професионалните гимназии т.е. всички професионални гимназии да преминат на този принцип. Виждам, че в новия държавен бюджет са заделили средства за стипендии за такава система, тъй като програмата ДОМИНО приключва и няма да има кой да плаща стипендии. Държавата се е намесила, което е положително. Дай Боже, да има последователност в тази посока, за да очакваме да получим резултати след 4-5 години. Дотогава трябва да се либерализира пазарът на труда за внос на работници от трети страни. За съжаление, имаме подписани споразумения само с две такива страни. Асоциацията на индустриалния капитал се опита да въздейства, за да се облекчи уредбата, за да можем по-лесно да наемаме работници, тъй като сега процедурите са сложни. Трябва този процес да се облекчи, защото нямаме време да тичаме от учреждение на учреждение.
Има ли в бранша чужденци?
Тук-там по един човек, но няма такава тенденция. Ако се отвори пазарът, със сигурност ще има необходимост и ще бъдат наети работници от трети страни. Въпреки, че ще ни излязат малко по-скъпо, защото ще трябва да осигурим настаняване, пътуване един път в годината в двете посоки. Това са разходи, които се натрупват и ще излязат по-скъпи, но, когато няма друг вариант, и това е решение. Това са много сериозните проблеми, които стоят пред бранша.
Вие бяхте инициатор за разкриване на паралелка „Мебелно производство“ в Добрич. Как се развива тя, ще осигури ли кадри за бизнеса?
Миналата година инициирах създаване на паралелка „Мебелно производство” към Професионалната гимназия по механотехника и електротехника „М. Ломоносов“. Там бе разкрита такава паралелка, но, за съжаление, не можахме да намерим достатъчно деца. Няколко деца проявиха интерес и учат в нея. Идват във фирмата, както и при още двама колеги, през учебно време и осъществяват стажовете си. Докато съществуваше Професионалната гимназия по строителство, ние работехме много активно с нея. За съжаление, преди няколко години тя затвори. Така че, правим го, но няма достатъчно желаещи. Освен това, факт е, че има неглижиране на професията. Макар това да няма основание, тъй като ние работим с изключително съвременни машини, моделите се чертаят на компютър, технологиите са навлезли отдавна и браншът съвсем не е занаятчийски. Дуалното обучение в Добрич в ПГ по туризъм няма проблем. Има деца, а партньор е „Албена“ АД. Три сме фирмите, които сме заявили желание да си партнираме с ПГ по механотехника и електротехника. За жалост, децата като цяло нямат трудови навици. Не съм оптимист, защото нещата не се случват на добре, което за мен е много притеснително.
Има ли предприятия, които затварят поради дефицит на кадри?
Преди 7-8 месеца в София голямо предприятие продаде цялото си оборудване и затвори. Сега собствениците се занимават с търговия. Трудно е и все по-трудно ще става. Това е проблем, който ескалира с времето. От години се занимавам с бизнес, но мога да кажа, че напоследък започна да става много трудно, аз съм притеснен.
Всички специализирани училища са на мониторинг, в пряк контакт сме с тях. Помагаме, с каквото можем, водим децата на изложения. За догодина сме обявили, че всяко дете в България, което влезе в наша специалност и завърши учебната година, ще получи бонус от 100 лева. В постоянна връзка сме и с Лесотехническия университет. Действаме да се разкрият нови специалности. Като бранш работим много активно с всички образователни и квалификационни структури, но, за жалост, големи резултати няма.
