В Тервел почетоха 138-ата годишнина от рождението на Йордан Йовков
С полагане на венец и цветя на паметника на Йордан Йовков в Тервел членове на общинската организация на ГЕРБ почетоха 138-ата годишнина от рождението на Певеца на Добруджа. Преди това те почистиха района на монумента в добруджанския град, съобщават от местната централа на партията.
Йордан Стефанов Йовков е роден на 9 ноември 1880 година в Жеравна. Голяма част от житейския му и творчески път е свързана с Добруджа, където е учителствал в много села. Участвал е в трите войни като командир на рота и като военен писател. След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 г. Творческия си път Йовков започва със стихове, но по време на войните пише военни очерци и разкази, с които се налага като талантлив разказвач. Следващите му книги са посветени на живота в Добруджа (повестта "Жетварят", сборниците "Последна радост", "Вечери в Антимовския хан", "Женско сърце", романът "Чифликът край границата") и в родното му село Жеравна ("Старопланински легенди"). Пише комедии ("Милионерът") и драми ("Албена", "Боряна", "Обикновен човек").
Йордан Стефанов Йовков е роден на 9 ноември 1880 година в Жеравна. Голяма част от житейския му и творчески път е свързана с Добруджа, където е учителствал в много села. Участвал е в трите войни като командир на рота и като военен писател. След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 г. Творческия си път Йовков започва със стихове, но по време на войните пише военни очерци и разкази, с които се налага като талантлив разказвач. Следващите му книги са посветени на живота в Добруджа (повестта "Жетварят", сборниците "Последна радост", "Вечери в Антимовския хан", "Женско сърце", романът "Чифликът край границата") и в родното му село Жеравна ("Старопланински легенди"). Пише комедии ("Милионерът") и драми ("Албена", "Боряна", "Обикновен човек").
