Връчиха Националната литературна награда "Дора Габе" на Камелия Кондова
На тържествена церемония, тази вечер в Огледална зала "Нели Божкова", бе връчена Националната литературна награда „Дора Габе“, на добричката поетеса Камелия Кондова. Кметът на Добрич връчи престижната наградата, заедно с картина и парична премия. Отличие беше връчено и на добричкия поет и белетрист Драгни Драгнев.
[caption id="attachment_27326" align="alignleft" width="824"]
В началото на официалната церемония, откриващи думи прочете д-р Кремена Митева, обрисувайки със затрогващи литературни слова голямата добруджанска поетеса Дора Габе.[/caption]
Националната литературна награда „Дора Габе“ е учредена през 2002 година и се връчва за първи път през следваща година (2003) по повод 115 години от рождението на Дора Габе. Наградата се връчва на пет години за значителни художествени постижения в духа на посланията на Дора Габе и принос в националната литература. Наградата може да бъде съпътствана от отличия: за принос в научното изследване и популяризиране на творчеството на Дора Габе; за принос в превода на художествени произведения.
Носители на НЛН „Дора Габе“ са: Елка Няголова (2003), Лиляна Стефанова (2008) и Рада Москова (2013). Носители на Отличие са: Издателска къща „Пламък“ с директор Георги Константинов, Иван Атанасов, Леда Милева, Петър Крумов и Национална литературна и артистична академия.
Камелия Кондова е родена на 20.02.1969 г. в гр. Добрич. Завършва Езикова гимназия „Гео Милев“ в родния си град. Висше образование получава във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“. Работила е като журналист. Понастоящем живее в столицата. Автор е на поетичните книги: „Повод за живот“ (1988), „Не и милост“, „Как се обича художник“ (1994), „Небе под ада“, „Тепърва ще се уча на живот“ (1998), „Малки смърти“ (2007), „Колко е живот да му се сърдя“ (2010), „Бай Георги има тъжни рамене“ (2014). Отличавана е с Голямата награда в националния конкурс „Петя Дубарова“, с Голямата награда в националния конкурс „Веселин Ханчев“ (двукратно), с Първа награда на вестник „Литературен глас“ – Стара Загора, с Първа награда от Национален конкурс „Петър Алипиев“, Годишната награда за поезия на Съюза на българските писатели, със Сребърно летящо перо в международния конкурс за поезия на Славянска академия и мн. др. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г.
Драгни Драгнев е роден на 05.01.1939 г. в Добрич. След като завършва гимназия, учи в Учителския институт в Шумен. Продължава образованието си във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, където през 1990 г. се дипломира по специалностите „Българска филология“ и „История“. Дълги години работи като журналист във вестник „Добруджанска трибуна” в Добрич. Бил е кореспондент на БТА, учител, радиожурналист. Сътрудничи на централния печат и на БНР с поезия и публицистика. Първите си стихотворения публикува във вестници и списания в Добрич и Варна, а първата му поетична книга „Жътва” (1976) излиза в издателство „Г. Бакалов” с редактор Петър Алипиев. Автор е на стихосбирките „Живея в равнина” (1992), „Близост”(2002), „Бягат дните” (2006), „Будни очи” (2007), „Взаимни сетива” (2012) и др., на белетристичните книги „Таткови приказки” (2003), „Войната на хан Тервел” (роман, 2003), „Обич и гняв” (роман, 2003), „Гълъбови химни” (роман, 2005), „Часът на говорещите буболечки” (роман, 2005) „Невидимите пейзажи на любовта” (роман, 2007), „Сънят на тревите” (роман, 2010), „Сабя на брега” (роман, 2009), „Не събуждай мъртвите” (роман, 2006), „Път към слънцето” (роман, 2008), както и на публицистичните книги „Нашата Дора Габе” (записки, 2004), „Кръгът на Дора Габе” (2008) и „Мъдрецът и птицата” (2009) и др. Основна тема в белетристиката му е съдбата на Добруджа в миналото и днес. Автор е на историческите драми „Аспарух” (1970) и „Тервел” (1986), поставяни в Драматичен театър „Й. Йовков” в Добрич, както и на пиесите за куклен театър „Петлето Кук” (1970) и „Бонбони от шоколад” (1985), поставяни в Куклените театри в Добрич и Силистра. Стиховете му са превеждани на руски, украински и унгарски език. Членува в Сдружението на писателите в Добрич. Член е на Съюза на българските писатели.
Музикално-поетичен рецитал "За тебе се родих, живот" по стихове на Дора Габе, поднесоха актрисата Бойка Велкова и пианистката Мария Славова.
В началото на официалната церемония, откриващи думи прочете д-р Кремена Митева, обрисувайки със затрогващи литературни слова голямата добруджанска поетеса Дора Габе.[/caption]
Националната литературна награда „Дора Габе“ е учредена през 2002 година и се връчва за първи път през следваща година (2003) по повод 115 години от рождението на Дора Габе. Наградата се връчва на пет години за значителни художествени постижения в духа на посланията на Дора Габе и принос в националната литература. Наградата може да бъде съпътствана от отличия: за принос в научното изследване и популяризиране на творчеството на Дора Габе; за принос в превода на художествени произведения.
Носители на НЛН „Дора Габе“ са: Елка Няголова (2003), Лиляна Стефанова (2008) и Рада Москова (2013). Носители на Отличие са: Издателска къща „Пламък“ с директор Георги Константинов, Иван Атанасов, Леда Милева, Петър Крумов и Национална литературна и артистична академия.
Камелия Кондова е родена на 20.02.1969 г. в гр. Добрич. Завършва Езикова гимназия „Гео Милев“ в родния си град. Висше образование получава във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“. Работила е като журналист. Понастоящем живее в столицата. Автор е на поетичните книги: „Повод за живот“ (1988), „Не и милост“, „Как се обича художник“ (1994), „Небе под ада“, „Тепърва ще се уча на живот“ (1998), „Малки смърти“ (2007), „Колко е живот да му се сърдя“ (2010), „Бай Георги има тъжни рамене“ (2014). Отличавана е с Голямата награда в националния конкурс „Петя Дубарова“, с Голямата награда в националния конкурс „Веселин Ханчев“ (двукратно), с Първа награда на вестник „Литературен глас“ – Стара Загора, с Първа награда от Национален конкурс „Петър Алипиев“, Годишната награда за поезия на Съюза на българските писатели, със Сребърно летящо перо в международния конкурс за поезия на Славянска академия и мн. др. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г.
Драгни Драгнев е роден на 05.01.1939 г. в Добрич. След като завършва гимназия, учи в Учителския институт в Шумен. Продължава образованието си във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, където през 1990 г. се дипломира по специалностите „Българска филология“ и „История“. Дълги години работи като журналист във вестник „Добруджанска трибуна” в Добрич. Бил е кореспондент на БТА, учител, радиожурналист. Сътрудничи на централния печат и на БНР с поезия и публицистика. Първите си стихотворения публикува във вестници и списания в Добрич и Варна, а първата му поетична книга „Жътва” (1976) излиза в издателство „Г. Бакалов” с редактор Петър Алипиев. Автор е на стихосбирките „Живея в равнина” (1992), „Близост”(2002), „Бягат дните” (2006), „Будни очи” (2007), „Взаимни сетива” (2012) и др., на белетристичните книги „Таткови приказки” (2003), „Войната на хан Тервел” (роман, 2003), „Обич и гняв” (роман, 2003), „Гълъбови химни” (роман, 2005), „Часът на говорещите буболечки” (роман, 2005) „Невидимите пейзажи на любовта” (роман, 2007), „Сънят на тревите” (роман, 2010), „Сабя на брега” (роман, 2009), „Не събуждай мъртвите” (роман, 2006), „Път към слънцето” (роман, 2008), както и на публицистичните книги „Нашата Дора Габе” (записки, 2004), „Кръгът на Дора Габе” (2008) и „Мъдрецът и птицата” (2009) и др. Основна тема в белетристиката му е съдбата на Добруджа в миналото и днес. Автор е на историческите драми „Аспарух” (1970) и „Тервел” (1986), поставяни в Драматичен театър „Й. Йовков” в Добрич, както и на пиесите за куклен театър „Петлето Кук” (1970) и „Бонбони от шоколад” (1985), поставяни в Куклените театри в Добрич и Силистра. Стиховете му са превеждани на руски, украински и унгарски език. Членува в Сдружението на писателите в Добрич. Член е на Съюза на българските писатели.
Музикално-поетичен рецитал "За тебе се родих, живот" по стихове на Дора Габе, поднесоха актрисата Бойка Велкова и пианистката Мария Славова.
