Една история, започнала от бутилка пълна с камъчета, минаваща през национални рекорди, стига до сребро в хвърлянето на чук на Европейското първенство до 18 години и продължаваща на младежките Олимпийски игри в Буенос Айрес.
Това е историята на Валентин Андреев. Младата надежда разказва за началото си в спорта, развитието на хвърлянето на чук в родната му школа в Балчик.
Споделя подробности за отношенията с личния си треньор, който е и негов баща и изразява надеждата усилията му да се възнаградят и да спечели медал в Буенос Айрес, а защо не и отличието да е златно.
"Започнах от 3-годишен да вървя по стъпките на баща ми до стадиона и обратно. Гледах как големите тренират и на мен ми беше интересно", разказва атлетът. Когато бил много малък и нямало как да хвърля истински чук, баща му взел десетлитрова бутилка за вода. Сложил камъчета в нея, а дръжката използвали като дръжка за чук. "Това беше първата ми импровизация", спомня си той.
Причината Валентин да се насочи къ хвърлянето на чук е неговият баща Андриян Андреев - бивш национален състезател по хвърляне на чук, който е и основател на една от най-силните школи в тази дисциплина у нас - тази в Балчик. В момента нашата база за хвърляне на чук е, може би, най-добрата в България. Трябва да си горд, когато това е направено буквално от нищото, споделя състезателят.
"Не зная дали е генетично или не, но и аз съм свързан с този спорт. Това, което правя, ми харесва", добавя Валентин. От малък ходел с баща си на състезания и му харесало. "Харесва ми да се състезават, да показваш това, на което си готов, и, за което си се готвил с години", добавя той.
Младият талант подобрява всички национални рекорди за юноши, но 2018 година се оказва най-успешната за него със сребърния медал от еврошампионата в Унгария до 18 години. "Всички най-хубави неща ми се случиха тази година - балкански шампион, рекорди, оглавяване на ранглистата и сребърния медал от европейското", разказва Валентин. Споделя, че се е притеснявал не от конкуренцията, а от селе си - дали ще успее да се събере и да постигне максималното.
Амбициите на Валентин за Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес са за почетната стълбичка.
"В момента съм се отдал изцяло на тренировки, за да мога да се подготвя максимално и да покажа най-доброто от себе си. Искам медал, разбира се, колкото може по-напред, а защо не и да гоним златото", споделя Валентин. Надява се на личен резултат и медал.
Личният резултат е 83,09 м, с който заема второто позиция в световната ранглиста.
Буенос Айрес ще бъде поредната страница от неговата история, в която една бутилка, пълна с камъчета, едно семейство, отдадено на спорта, и един амбициозен млад талант, са готови да се прицелят към олимпийските върхове.
Източник: БНТ