Празнуваме 110 години от Независимостта на България
България празнува 110 години от обявяването на независимостта си. Тя е провъзгласена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд с Манифест, който той прочита в двора на църквата "Св. 40 мъченици" в старопрестолния град Търново.
Обявяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него България отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество.
Обявяването на независимостта е било благоприятствано от това че Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинският договор, се готвела да го наруши като анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина.
Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.
Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата "Св. 40 мъченици" княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава.
След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
След провъзгласяването на независимостта на България България започва да се нарича царство, а владетелят й цар.
Манифест за провъзгласяване независимостта на България прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. в гр. Велико Търново
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 г. двадесет и втората годишнина от Нашето царуване. На първообразния с собствената ръка на Негово Величество подписано: ФЕРДИНАНД I."По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска. Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят. Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги - бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция. Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие. Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!"
