Бащата на директора на ОУ „Ст. Караджа” в Добрич дарил на музея сабята на войводата
Дълги години сабята на Стефан Караджа е съхранявана в родния дом на Анжела Панчева, която е директор на училището в Добрич, което носи името на войводата. Това стана ясно при откриването на изложбата „150 години подвиг и памет“. Един от уникалните експонати, които тя представя е именно револверната сабя на Стефан Караджа. Тя е идентична с тази на Хаджи Димитър, с поредни номера и са произведени в белгийската оръжейна фирма „Анри Гусен и синове“ в средата на XIX век. Огнестрелното оръжие е монтирано в дръжките на сабите. Сабята на Стефан Караджа има върху дръжката си инициали СТК, оформени като монограм.
Преди 30 години бащата на Анжела Панчева - Георги Желев, я дарява на музея в Русе. Там, в къщата музей „Баба Тонка”, се съхранява и черепът на войводата.
„По някакъв начин моят живот е бил свързан със Стефан Караджа, макар да не съм негова наследница, сподели Анжела Панчева. Нейните баба и дядо във Видин живеели на улица „Стефан Караджа”, в Силистра родителите й също живеели на улица, носеща името на войводата. Тя самата от 20 години работи в училище „Стефан Караджа” в Добрич, а от четири години е негов директор.
Тя показа свидетелството за дарение, което баща й получил, както и снимка от акта на дарението.
Тези револверни саби са много интересни като връх на оръжейното изкуство за времето си. На острието има пистолет, с който може да се възпроизведе изстрел, обясни Анжела Панчева. Сподели, че е много развълнувана от факта, че 30 години по-късно вижда реликвата отново.
Разказа, че баща й събирал оръжейни образци от миналото и те били подредени на стената в нейната стая. През 1981 г. във вестник „Отечествен фронт” попаднали на статия, озаглавена „Строшена ли е сабята на Хаджи Димитър?”
„Бях поразена, тъй като сабята, която описваха във вестника, беше абсолютно идентична с тази, която висеше на стената в моята стая. Имаше следващия номер – описаната в статията беше с номер 345, а нашата 346. Първата сабя се пазеше в Варненския военно-исторически музей. Ние се свързахме с директора. При нас дойдоха представители на МВР, които взеха сабята за изследване”, разказа Анжела Панчева.
С цел да я съхранят, тъй като сабята била много ръждясала, Георги Желев я дал за никелиране. „Мислехме, че така я съхраняване, а всъщност сме й нанесли вреда. В Института на МВР успели да премахнат никеловото покритие и под него намерили инициалите СТК – Стефан Тодоров – Караджата.
Свързали се с белгийската фирма "Анри Гусен и синове“, произвела сабите. Оттам изпратили патрони. Първият патрон засякъл, но вторият гръмнал. Така, над 100 години, след като сабята била използвана, на 13 януари 1983 година, тя успяла да гръмне отново”, продължи разказа си Анжела Панчева.
Изследван е пътят, по който реликвата е достигнала до семейството й. Проучване показало, че Стефан Караджа умира в Русе и сабята му е била предадена на Дунавския валия Митхад паша. Около 1910-1920 г. при разрушаване на старата постройка на бившето турско “кесаджийство” е намерена една револверна сабя, която е предадена на Димитър Мантов (окръжен управител на Русе в края на ХІХ век). Останала забравена от семейството му, докато един от неговите наследници не я подарил за колекцията на Георги Желев.
Тези револверни саби са много интересни като връх на оръжейното изкуство за времето си. На острието има пистолет, с който може да се възпроизведе изстрел, обясни Анжела Панчева. Сподели, че е много развълнувана от факта, че 30 години по-късно вижда реликвата отново.
Разказа, че баща й събирал оръжейни образци от миналото и те били подредени на стената в нейната стая. През 1981 г. във вестник „Отечествен фронт” попаднали на статия, озаглавена „Строшена ли е сабята на Хаджи Димитър?”
„Бях поразена, тъй като сабята, която описваха във вестника, беше абсолютно идентична с тази, която висеше на стената в моята стая. Имаше следващия номер – описаната в статията беше с номер 345, а нашата 346. Първата сабя се пазеше в Варненския военно-исторически музей. Ние се свързахме с директора. При нас дойдоха представители на МВР, които взеха сабята за изследване”, разказа Анжела Панчева.
С цел да я съхранят, тъй като сабята била много ръждясала, Георги Желев я дал за никелиране. „Мислехме, че така я съхраняване, а всъщност сме й нанесли вреда. В Института на МВР успели да премахнат никеловото покритие и под него намерили инициалите СТК – Стефан Тодоров – Караджата.
Свързали се с белгийската фирма "Анри Гусен и синове“, произвела сабите. Оттам изпратили патрони. Първият патрон засякъл, но вторият гръмнал. Така, над 100 години, след като сабята била използвана, на 13 януари 1983 година, тя успяла да гръмне отново”, продължи разказа си Анжела Панчева.
Изследван е пътят, по който реликвата е достигнала до семейството й. Проучване показало, че Стефан Караджа умира в Русе и сабята му е била предадена на Дунавския валия Митхад паша. Около 1910-1920 г. при разрушаване на старата постройка на бившето турско “кесаджийство” е намерена една револверна сабя, която е предадена на Димитър Мантов (окръжен управител на Русе в края на ХІХ век). Останала забравена от семейството му, докато един от неговите наследници не я подарил за колекцията на Георги Желев.
