150 години от гибелта на Стефан Караджа отбелязва Добрич
Днес в Добрич, с поднасяне на цветя пред паметника на Стефан Караджа, ще бъде отбелязана 150-та годишнина от гибелта на българския войвода.
От 09.30 ч. във Възрожденското училище на Регионален исторически музей – Добрич, е организирано музейно възпоменателно събитие - част от Образователна програма „Род, родословие, родина“ посветено на 150 години от смъртта на Стефан Караджа.
Преди 150 години в боевете край Вишовград, воеводата-революционер Стефан Караджа е ранен и пленен, а по-късно умира от раните си в Русенския затвор.
Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (дн. Стефан Караджово), Ямболско. През 1844 г., в търсене на препитание, семейството му се преселва в близкото с. Дюкмен (дн. Леярово). През 1846 г. се мести в Лудогорието, а година по-късно се настанява за постоянно в Северна Добруджа – първоначално в с. Долно Чамурлии, Бабадашко, впоследствие в селата Бейдауд, Саръюрт и Потур и след1854 г. в град Тулча. Там бащата работи като пазвантин, а Стефан е негов помощник.
Още с пристигането си в града Стефан Караджа се записва в местното училище, но поради липса на средства, скоро е принуден да го напусне. Победил по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса, Караджата попада под ударите на властта. След като известно време се укрива, през 1862 г. емигрира в Румъния. От този момент започва и неговата революционна дейност.
Той се записва като доброволец в Първата и Втората българска легия в Белград, през 1866 г. участва в четата, водена от Хаджи Димитър и Желю воевода, и изпълнява различни революционни задачи. На 6 юли 1868 г. заедно с Хаджи Димитър застава начело на чета от 127 души. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и попада в плен. На 12 юли той е откаран в Търново, а по-късно и в Русе. Полумъртъв, е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване.
На 31 юли 1868 г. умира от раните си в затвора, а тялото му е погребано е от баба Тонка.
Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (дн. Стефан Караджово), Ямболско. През 1844 г., в търсене на препитание, семейството му се преселва в близкото с. Дюкмен (дн. Леярово). През 1846 г. се мести в Лудогорието, а година по-късно се настанява за постоянно в Северна Добруджа – първоначално в с. Долно Чамурлии, Бабадашко, впоследствие в селата Бейдауд, Саръюрт и Потур и след1854 г. в град Тулча. Там бащата работи като пазвантин, а Стефан е негов помощник.
Още с пристигането си в града Стефан Караджа се записва в местното училище, но поради липса на средства, скоро е принуден да го напусне. Победил по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса, Караджата попада под ударите на властта. След като известно време се укрива, през 1862 г. емигрира в Румъния. От този момент започва и неговата революционна дейност.
Той се записва като доброволец в Първата и Втората българска легия в Белград, през 1866 г. участва в четата, водена от Хаджи Димитър и Желю воевода, и изпълнява различни революционни задачи. На 6 юли 1868 г. заедно с Хаджи Димитър застава начело на чета от 127 души. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и попада в плен. На 12 юли той е откаран в Търново, а по-късно и в Русе. Полумъртъв, е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване.
На 31 юли 1868 г. умира от раните си в затвора, а тялото му е погребано е от баба Тонка.
