Битакът - най-големия магазин на открито в Добрич
Прозвището и известността на добричкия битпазар датира от незапомнени години, своеобразен приемник на първите големи тържища в района. 
От гвоздей до скутер - това предлага най-големият магазин на открито в Добрич. Всяка събота сутрин Центърът за базарна търговия в Добрич, по-известен като Битака, събира стотици поклонници, предимно мъже. Без значение от сезона, без значение от времето - търговците са там. Търгуват всякакви хора - млади и стари, от Добрич, от селища в областта, но има редовно пътуващи и от съседни области - Шумен, Силистра, Търговище, Варна и Бургас.
Тук може да се открие всичко, което не е ново. Това е пазар за употребявана стока - като се започне от ръждив гвоздей и се стигне до предпоследен модел скутер - има го и се търгува в безкрайно широки ценови граници.
Най-много са площите, заети от вещи, събрани при разчистването на стари сгради или преобзавеждането на дома. Могат да се намерят използвани електроуреди, поочукани домакински съдове, сервизи, украшения, килими, черги, вази, скринчета, стари кутии за бижута. Някои от тях от времето, когато Добруджа е била под румънска окупация. Твърди се, че находчиви прекупвачи печелят от ценни предмети, открити по мазета и тавани, предлагани на Битака.
Сред търговците се промъкват и клошари, които опитват да изтъргуват за стотинки дрехи и обувки, открити из кофите за боклук, но все пак запазени.
На асфалта могат да се видят подредени стари компютри и лаптопи, дори толкова древни, че повечето сме забравили, че някога са били произвеждани подобни модели. Има, разбира се, и по-нови модификации, а също и всякакви мобилни устройства. Както и почти всички възможни видове резервни части. Казват, че за липсващите части, само трябва да кажеш, че търсиш, за да ти бъдат доставени следващата събота. Само търговците си знаят по какъв мистериозен начин.
Не е тайна, че на Битака скоростно се реализират и крадени вещи.
Хора, които не са стъпвали на такова самобитно място, не могат да си представят атмосферата, която цари тук. Пазарището е "Мека" за мъжете. Сред стотиците представители на силния пол тук-там се забелязва някоя жена, колкото "за цвят" и, за да се повиши децибелът на търговията.
Тези, които са посещавали антикварен магазин, знаят какво цари в него - дух на отминали времена. На Битака обаче има толкова мултикултурни пластове, че и археолог би възкликнал от удивление пред някоя оцеляла във времето находка.
Могат да се намерят часовници от "царско" време, мастилници, както и писалки от "Татово" време. За стотинки могат да се купят спомени - стари семейни снимки или пък черно-бели фотоси на бивши величия.
Могат да се намерят стари книги и картини, които предприемчиви ценители след това препродават или реставрират, при това доста изгодно.
Наред с царящата любов между всички - търговци, клиенти или просто зяпачи, не са изключение и инцидентите. Много хора, събрани на едно място, си е неустоим магнит за джебчиите. Много от тях също са на Битака всяка събота, жалват се търговците. Затова почти всички, които от години продават на Битака, се оплакват от липсата на полицейско присъствие.
"Плащаме такси, всеки един от нас - чинно и без проблем, но какво има отсреща? Една химическа тоалетна, за толкова много хора - как и кой по-напред? Поне още две, ще помогнат мъничко, за да не се превръщат всяка събота храстите и подлезите наоколо в импровизирани тоалетни. Повечето от нас идват още от предния ден - петък вечер, или по тъмно от съботната сутрин. Осветление няма останало никакво. Всички лампи са изпочупени и няма и една светеща. Много от търговците пътуват от Шумен, Силистра, Търговище, Варна - изобщо от целия североизток. Да не говорим, че, когато започнат да идват по-възрастни хора, по тия стъпала, които и парапет нямат - ако не им помагаме ние - горките, ще се пребият", споделят търговци. Те алармират, също, че укрепващите колони на стълбите са поддали и висят във въздуха. "Има и хора с инвалидни колички, които пък трябва да минат през булеварда, за да стигнат до пазара. И на тях им е интересно - искат да си купят и те по нещо, тъй като при нас стоката е евтина. Но, е опасно за тях, докато стигнат до Битака. Имало е и инциденти", споделят с мъка търговците.
Освен пристигащите за съботния пазар търговци, на пазара има и три постоянни щанда, от които само един е постоянно работещ. Това са т.н. домакини на битака. Те знаят кой, къде, какво и по колко. Не, че останалите са пренебрегнати, но мястото си има свой дух и свои железни вътрешни правила.
Клиенти не липсват, при това от най-широк социален диапазон. Освен бедняци от махалата, дошли да обзаведат домакинството, да се облекат и обуят за "жълти стотинки", на Битака има и много колекционери или антиквари. Най-търпеливо те оглеждат стоката, дори и най-неугледната, защото знаят, че там може да се крие съкровище. Много майстори и занаятчии знаят, че именно на Битака могат да открият много резервни части.
Сред посетителите на съботния базар има и мнозина, за които това е място за социални контакти. Там се срещат всяка седмица, за да обменят информация - за футбола, за да избистрят политическата ситуация, дупките по улиците или пък да се похвалят с новата реколта зарзават на село.
Добрич си има своето колоритно местенце, запазило автентичността си. Търговците обаче се надяват, че срещу скромната такса от 3 лв., която заплащат, мястото може да има и нужната инфраструктура, защото тя ще е от полза за всички.
От гвоздей до скутер - това предлага най-големият магазин на открито в Добрич. Всяка събота сутрин Центърът за базарна търговия в Добрич, по-известен като Битака, събира стотици поклонници, предимно мъже. Без значение от сезона, без значение от времето - търговците са там. Търгуват всякакви хора - млади и стари, от Добрич, от селища в областта, но има редовно пътуващи и от съседни области - Шумен, Силистра, Търговище, Варна и Бургас.
Тук може да се открие всичко, което не е ново. Това е пазар за употребявана стока - като се започне от ръждив гвоздей и се стигне до предпоследен модел скутер - има го и се търгува в безкрайно широки ценови граници.
Най-много са площите, заети от вещи, събрани при разчистването на стари сгради или преобзавеждането на дома. Могат да се намерят използвани електроуреди, поочукани домакински съдове, сервизи, украшения, килими, черги, вази, скринчета, стари кутии за бижута. Някои от тях от времето, когато Добруджа е била под румънска окупация. Твърди се, че находчиви прекупвачи печелят от ценни предмети, открити по мазета и тавани, предлагани на Битака.
Сред търговците се промъкват и клошари, които опитват да изтъргуват за стотинки дрехи и обувки, открити из кофите за боклук, но все пак запазени.
На асфалта могат да се видят подредени стари компютри и лаптопи, дори толкова древни, че повечето сме забравили, че някога са били произвеждани подобни модели. Има, разбира се, и по-нови модификации, а също и всякакви мобилни устройства. Както и почти всички възможни видове резервни части. Казват, че за липсващите части, само трябва да кажеш, че търсиш, за да ти бъдат доставени следващата събота. Само търговците си знаят по какъв мистериозен начин.
Не е тайна, че на Битака скоростно се реализират и крадени вещи.
Хора, които не са стъпвали на такова самобитно място, не могат да си представят атмосферата, която цари тук. Пазарището е "Мека" за мъжете. Сред стотиците представители на силния пол тук-там се забелязва някоя жена, колкото "за цвят" и, за да се повиши децибелът на търговията.
Тези, които са посещавали антикварен магазин, знаят какво цари в него - дух на отминали времена. На Битака обаче има толкова мултикултурни пластове, че и археолог би възкликнал от удивление пред някоя оцеляла във времето находка.
Могат да се намерят часовници от "царско" време, мастилници, както и писалки от "Татово" време. За стотинки могат да се купят спомени - стари семейни снимки или пък черно-бели фотоси на бивши величия.
Могат да се намерят стари книги и картини, които предприемчиви ценители след това препродават или реставрират, при това доста изгодно.
Наред с царящата любов между всички - търговци, клиенти или просто зяпачи, не са изключение и инцидентите. Много хора, събрани на едно място, си е неустоим магнит за джебчиите. Много от тях също са на Битака всяка събота, жалват се търговците. Затова почти всички, които от години продават на Битака, се оплакват от липсата на полицейско присъствие.
"Плащаме такси, всеки един от нас - чинно и без проблем, но какво има отсреща? Една химическа тоалетна, за толкова много хора - как и кой по-напред? Поне още две, ще помогнат мъничко, за да не се превръщат всяка събота храстите и подлезите наоколо в импровизирани тоалетни. Повечето от нас идват още от предния ден - петък вечер, или по тъмно от съботната сутрин. Осветление няма останало никакво. Всички лампи са изпочупени и няма и една светеща. Много от търговците пътуват от Шумен, Силистра, Търговище, Варна - изобщо от целия североизток. Да не говорим, че, когато започнат да идват по-възрастни хора, по тия стъпала, които и парапет нямат - ако не им помагаме ние - горките, ще се пребият", споделят търговци. Те алармират, също, че укрепващите колони на стълбите са поддали и висят във въздуха. "Има и хора с инвалидни колички, които пък трябва да минат през булеварда, за да стигнат до пазара. И на тях им е интересно - искат да си купят и те по нещо, тъй като при нас стоката е евтина. Но, е опасно за тях, докато стигнат до Битака. Имало е и инциденти", споделят с мъка търговците.
Освен пристигащите за съботния пазар търговци, на пазара има и три постоянни щанда, от които само един е постоянно работещ. Това са т.н. домакини на битака. Те знаят кой, къде, какво и по колко. Не, че останалите са пренебрегнати, но мястото си има свой дух и свои железни вътрешни правила.
Клиенти не липсват, при това от най-широк социален диапазон. Освен бедняци от махалата, дошли да обзаведат домакинството, да се облекат и обуят за "жълти стотинки", на Битака има и много колекционери или антиквари. Най-търпеливо те оглеждат стоката, дори и най-неугледната, защото знаят, че там може да се крие съкровище. Много майстори и занаятчии знаят, че именно на Битака могат да открият много резервни части.
Сред посетителите на съботния базар има и мнозина, за които това е място за социални контакти. Там се срещат всяка седмица, за да обменят информация - за футбола, за да избистрят политическата ситуация, дупките по улиците или пък да се похвалят с новата реколта зарзават на село.
Добрич си има своето колоритно местенце, запазило автентичността си. Търговците обаче се надяват, че срещу скромната такса от 3 лв., която заплащат, мястото може да има и нужната инфраструктура, защото тя ще е от полза за всички.
