На 23.07.2018г., по повод 141 години от Каварненското въстание, от 11 часа ще се състои организирано поднасяне на венци и цветя пред паметника на Андрей Василев – Амира, на площад „Защитата на Каварна”, уведомиха от пресслужбата на Община Каварна.
Бунтът на каварненци и тяхната саможертвена борба срещу петвековния поробител по време на Освободителната война, остават в историята на града, а и в историята на цяла Добруджа.
След десанта на руските войски, на 22 юни 1877 г. при Мачин, каварненци и българи от околните села геройски бранят града от башибозушки орди, местни турци и черкезка конница, които превръщат Добруджа в пепелища. Тези трагични събития, остават познати в историята като Каварненското въстание.
Над трихилядна орда обсажда барикадираната от 25 юни Каварна, в която са събрани и бежанци от околните села. Начело на защитата застава каварненският търговец и народен лечител Андрей Василев Димитров с прякор Амира. Наред с Амира застават и Петър Абаджията от Търново, Жечо Крачитала и П. Х. Тодоров, и двамата от Котел, местните Никола Терзиев, Димитър Папазоглу и др. За малкото време, с което разполага Андрей Василев успява да вдъхне чувство на решителност и в мирния земеделец, и в предпазливия гражданин, и в покорния селянин и направил от тях неустрашими бойци за самозащита. След 14 дневна обсада турците преодоляват отбраната и се отдават на плячка, клане и изнасилвания, а накрая подпалват града. Някои от оцелелите защитници се отправят към останките от крепостта Калиакра, други се укрепяват в новото българско училище, а Амира препуска към руските позиции да търси помощ.
Каварна е спасена от пълно унищожение, а жителите ѝ от гибел, благодарение на арменеца Еранос Ераносян - началник на военния телеграф в Балчик, който без разрешението на властта, изпраща телеграма до чуждите консули във Варна и посланици в Цариград, в която съобщава за тежкото положение. Дипломатите реагират веднага пред Високата порта и принуждават най-накрая турските управници да изпратят военни кораби, въпреки многократно отклоняваните до тогава от тях молби, настоятелно изпращани от каварненци.