Представят "Лебедово езеро" на открита сцена "Двореца"

„Двореца" в Балчик и през тази година е сцена на различни спектакли и други културни събития. Ценителите на класиката ще могат да видят през август балетния спектакъла "Лебедово езеро" на открита сцена върху тревен килим. За представлението,което се организира в партньорство с Театрално-музикален продуцентски център-Варна, ще пристигнат солисти на Болшой театър. Балетът от П. И. Чайковски е по хореография на Мариус Петипа и Лев Иванов, редакция Светлана Тоншева, асистент Гергана Георгиева-Караиванова, а музикалната редакция е Мариела Чанкова. Костюмите и сценографията са дело на Ася Стоименова. Диригент е Мартин Георгиев. В главните роли зрителите ще видят Веса Тонова /Одета/Одилия/ и Павел Кирчев – Зигфрид. Балетът ще се играе на 4 август от 21 часа. Историята на „Лебедово езеро“ е много интересна. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. По-късно в Болшой театър направили друга редакция, но пак не се получило. Успехът дошъл, едва когато починал Чайковски и в Мариински театър замислили балетна вечер, посветена на композитора. Мариус Петипа поръчал на Лев Иванов да направи редакция на неуспешните досега „бели сцени“ (сцените с лебедите) и това дало възможност на Лев Иванов да извърши истинска революция в класическия балет.Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Освен това Лев Иванов добавя в редакцията си дуета на Зигфрид и Одета, както и танца на малките лебеди. На свой ред Мариус Петипа, вдъхновен от Лев Иванов, поставя валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и нямат нищо общо с „белите сцени“. Така през 1895 г. музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживяват в пълен синхрон. Получава се онази органична сплав между двата компонента, която продължава да омайва публиката и днес. Познати са редакции, в които Зигфрид и Одета загиват, но в нашата постановка те остават живи. Любовта при нас побеждава.