Общество Развлечение

Забранените за бране билки на Еньовден

Еньовден е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник – Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) – и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин – в  Софийско името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Велико Tърново – Иван Бильобер или Драгийка. Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена: Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Ина, Инна, Инка, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки.  Задължителен е обичаят за масово къпане.

Валериана, момина сълза и мечо грозде са сред 24 вида лечебните растения, които тази година не могат да бъдат брани, защото събирането им от техните естествените находища в цялата страна е забранено. Това напомнят експертите от Националната служба за защита на природата към МОСВ във връзка с отбелязването на празника тази неделя. Забраната се налага ежегодно със заповед на министъра на околната среди и водите. Изключение се прави за количества, събирани за лични нужди.

Сред забранените за бране през 2018 г. билки са:

  • лечебна дилянка (валериана)
  • бодлив залист
  • мечо грозде
  • бял риган
  • исландски лишей
  • различните видове салеп
  • бял оман
  • момина сълза
  • сантонинов пелин и др.

Тази година мурсалският чай, наричан още пирински или алиботушки (Sideritis scardica Grisb.), е забранен за бране дори за лични нужди на територията на цялата страна, тъй както находищата му са застрашени.

Билките са природен ресурс, който не е неизчерпаем, и затова използването му е обект на регулации от няколко закона, напомнят експертите. Това са Законът за лечебните растения, към който има списък със 739 лечебни растения, Законът за биологичното разнообразие, Законът за защитените територии и Законът за горите.

Според Закона за лечебните растения министърът на околната среда и водите определя допустимите за събиране количества билки (в кг. сухо тегло) от естествените находища, извън територията на националните паркове, за календарната година. Специалният режим на опазване и ползване се прилага за видове, чиито ресурси проявяват трайна тенденция за намаляване и съществува заплаха за естественото им разпространение в природата.

Определени са и допустими за събиране количества от 11 билки (в кг. сухо тегло) от естествените находища, извън територията на трите национални парка. Сред тях са:

  • лечебна иглика
  • червен божур
  • лазаркиня
  • лудо биле
  • лютива тлъстига
  • кисел трън
  • лечебен ранилист

Целта е да се стимулира култивираното им отглеждане, защото така се осигурява качествена и голяма по обем суровина, без да се нанасят щети на природата. Създават се и възможности за поминък на населението в планинските райони, където почвите са бедни и отглеждането на други култури е трудно.

Сега върху земеделски площи се отглеждат мента, маточина, лайка, липа, шипка, мурсалски чай, коприва и други култури.

Брането на билки трябва да се извършва в сухо и слънчево време сутрин, след вдигане на росата. Растения, които са брани росни и след дъжд, при сушене почерняват или бързо се запарват и мухлясват. Добре в да се знае начинът и подходящите инструменти за бране на билки. -растенията не се късат или скубят, а се режат с нож или ножица, без да се изкореняват и увреждат. Събират се само тези части от билките, които ви трябват (пъпки, плодове, листа и др.) Около 1/3 от добре развитите растения трябва да се оставят, за да могат да се размножават.

Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го е видяла – ще има пари и от здраве няма да се отърве.

Според народните вярвания, нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.