Общество

“Системата ни убива” – алармираха в Добрич родители на деца с увреждания

Безсрочен протест обявиха от днес, с разпъната палатка пред сградата на Община Добрич, родители на деца с увреждания. Те се събраха, за да заявят своята обществена позиция в защита на децата, засегнати от липсата на адекватна национална политика, решаваща поне частично натрупаните с времето проблеми. Родителите от град Добрич категорично застанаха зад исканията на организираните в София и останалите градове на страната, протести.

Майките настояват да се регламентира в Закона за личната помощ определяне на индивидуалните потребности на всеки човек с увреждания. Специализирана количка за дете с церебрална парализа струва от порядъка на 5000 лева. “Нима можем да си позволим това, а и колко от всички нас биха могли” – коментираха събралите се родители. “Децата ни след навършване на 18-годишна възраст се променят, но се превръщат в нашите деца с променени потребности, а от този момент, за държавата те вече са отписана грижа”.

В редица европейски страни голяма част от помощните средства, включително колички, вертикализатори и др., се отдават под наем. Това позволява при израстване на детето те безпроблемно да бъдат заменяни, сподели Петя Йорданова – майка на дъщеря, страдаща от епилепсия.
Протестиращите настояват държавата да приеме нова концепция за интеграция на хората с увреждания и да бъде въведен електронен регистър на всички с тежки диагнози. Родителите приканват и гражданите в Добрич да подкрепят протеста им като поседят за час-два в палатката пред общината.

Стела Илиева – родител на дете с увреждания и инициатор на протеста в Добрич, заяви: “С палатковия лагер искаме да покажем на управляващите, че сме тук и ни има, че сме в цяла България и ще бъдем тук до промяната. Очакваме да бъде приет закон за личната помощ, както и ратифицираната през 2012 година от България Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания – спяща и почиваща в мир, някъде… без да работи. Хората с увреждания в България са затворени просто между четири стени, без нужната удобна инфраструктура, без адекватни закони, без средства – нищо. За три години, зад гърба си имаме шест национални протеста. Комуникацията с управляващите се свежда до обещания, и след това – същото продължаващо нищо, изключвайки вървящото в момента поредно обсъждане за въвеждане на изцяло нов закон. А през това време умират хора, умират деца – не става дума за агонизиране или системно убийство, а за физическо такова. Действително исканията са много, но в най-скоро време очакваме реакция по най-спешните и “дребни” детайли, които могат да бъдат решени безпроблемно от държавата и биха дали поне малка глътка въздух за родителите. А тези “дребни” нещица в други държави се случват, без нуждата от подобни протести. Нека нашите управляващи се събудят най-сетне и да внесат нужните законови промени за хората с увреждания. Искаме просто да се чувстваме нормални, да можем да работим – онези от нас, които имат интелектуална и физическа възможност за това, а не да бъдем определяни от ТЕЛК като 100% отхвърлени и толкова.  Няма как хората да живеят с пенсията от 135 – 140 лв. – просто е нелепо да се смята за адекватна една такава ситуация. Нека депутатите да спрат да излизат в медийното пространство, заявявайки, че децата с увреждания вземали по 930 лв. – огромна манипулация.  Ако от 25 000 деца с увреждания в България, 4 или 5 хиляди получават тази сума от 930 лв., то е защото те са с процентно увреждане от 90 или 100. Останалата част от всички тези деца получават по 350 -450 лв. Това за едно дете и един родител, здрав и в състояние да работи, да бъдат затворени между четири стени – просто е недопустимо да не може да остави детето си на никого, заради липса на каквато и да било лична помощ. Как аз, млада и здрава жена, бих могла да отида да работя някъде, след като детето ми е с ДЦП и няма кой да го гледа, а и не съществува какъвто и да било център за рехабилитиране? Стоим и се гледаме между четирите стени, докато детето ми агонизира, а аз не мога да му помогна по никакъв начин” – все болни истини, споделяни години наред от родителите на деца с увреждания.

За това какво може да направи обществото ни, Стела Иванова допълни: “Днес сме излезли и за да раздаваме информационни листовки за всички, желаещи да научат повече относно проблемите на хората с увреждания в България, както и за възможните начини, с които могат да помогнат за каузата ни. Да разсеем от хората ширещите се и налагани от политиците заблуди за това какво се прави и случва с проблема на хората с увреждания. Решихме да сме пред сградата на Общината, не за да демонстрираме каквото и да било отношение с местната управа, а за да дадем възможност хората да научат повече за проблемите ни и усилията, които полагаме в тази посока. Иначе, обществото винаги е било съпричастно към всяка една болка или случай, но работа на държавата е, и това очакваме от нея –  да наложи подобаващата социална политика и да я провежда спрямо своите граждани”.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.