Култура Общество

Древната традиция на българската книжовност

Различният поглед или прочит на историята, не винаги означава отричане на съществуващото. По време на своята еволюция, човечеството е преминало през периоди на страх и дълбоки предразсъдъци, довели до смъртта на хора или до безвъзвратното унищожение на знания. За щастие, г-н Павел Серафимов – авторът чийто материал публикуваме (в частичен вид), не е застигнат от такава зла участ. Той е горд българин и следва смело пътя на своя живот, заобиколен от семейство и приятели. За част от неговите изследвания и открития, ще научите от текста, който г-н Серафимов любезно предостави и за читателите на ПроНюз Добрич, в навечерието на 24 май:

“За начало на българската книжовност повечето учени приемат IX век. Това е времето, в което живеят княз Борис I, солунските братя Кирил и Методий, a и творилите в Охрид и Плиска техни ученици Климент, Наум и Ангеларий. Други изследователи на нашето минало смятат, че за писмена традиция може да се говори много по-рано и за това свидетелстват руните на старите българи. Аз лично поддържам виждането, че произхода на старобългарските руни е на Балканите.

Cравнение на руните от розетата от Плиска със знаци от орфеевата писменост от Бронзовата епоха

За това, че дедите ни са ползвали особени знаци преди епохата на Кирил и Методий знаем от най-рано от Черноризец Храбър. В работата му “О писменехъ” намираме следния пасаж: “Прѣжде оубо словѣне не имѣхѫ книгъ, нѫ чрьтами и рѣзами чьтѣхѫ гатаахѫ погани сѫщи.“ Подчертано е, че по-древните от кирилицата и глаголицата знаци, са ползвани не за документиране на исторически събития, а за извършване на гадания. Имайки предвид факта, че все още не са намерени документи с дълъг рунически текст, можем да приемем, че чертите и резките действително са използвани предимно за езически обреди, а и за кратки послания, посвещения.

Добре известно е, че освен руните, след покръстването си, дедите ни са ползвали римски и гръцки букви за своите дела. За това разказва отново Черноризец Храбър, като употребява един много интересен израз: “И тако бѣшѫ многа лѣта”- и така беше много години. Тук срещаме един парадокс – официално, покръстването на България е по времето на Борис I, а точно тогава в Плиска действат учениците на Кирил и Методий, създавайки книги за дедите ни.

Няма логика да се използва израза многа лѣтамного години, за един сравнително кратък период, освен ако Черноризец Храбър не говори за някакво по-ранно покръстване – още по време на Античността. В този период ползването на римски, т.е. латински букви би било логично. В първите векове на римското господство по-популярна е латинската азбука, макар посвещения да се извършват и с гръцката.

 

Ha това най-рано обръща внимание Ганчо Ценов, според когото, ние – българите, сме потомци на местен народ, яваващ се и първият приел християнството в Европа. Виждането за ранното християнство на българите е защитено блестящо и от проф. Асен Чилингиров в няколко негови работи. Макар дедите ни, познати по време на Античността под името траки, да са първите християни, след IV век, те биват наклеветени и обявени за еретици.

 

Реално, приемането на веруюто на Източната Римска Империя – Византия, през IX век е само политически ход на княз Борис I. Безспорно образован човек като Черноризец Храбър е знаел за ранното християнство на народа ни, и, без да се увлича в излишна полемика, прави кратко споменаване за времето на Античността, когато предците ни са християни, които, бивайки под римска власт, са ползвали латинската и гръцката азбука. Дали с тези азбуки са написани книги на български език, на религиозна и светска тематика няма как да се каже, но дори и да са оцелели някакви ръкописи до времето на Борис I, те са унищожени по настояване на чуждото духовенство.

 

Благодарение на отговорите на Папа Николай I на допитванията на българите, разполагаме със сведения, че дедите ни са притежавали литература от религиозно естество още преди времето на солунските братя. В глава 103 се натъкваме на следното свидетелство: “Вие питате какво трябва да се направи с нечистивите книги, които както заявавате, сте получили от сарацините, се намират у вас. Те разбира се не трябва да се пазят защото както е писано лошите беседи развалят добрите нрави, но именно като вредни и богохулни да се предадат на огън.”

 

Същата съдба навярно постигат и работите на творилия през IV век в земите край делтата на Дунава Етикус Истер. Божидар Пейчев счита роденият в Добруджа философ, за славянин, т.е. принадлежащ на българската народност (според Ганчо Ценов, уповаващ се на сведенията на Теофилакт Симоката, хората наречени най-рано славени са гетите).

Азбуката на Етикус Истер (по Wutke)

От книгите на Етикус Истер не е оцеляла нито една до ново време, но за създадената, или поне преработена от него азбука, се предполага, че е оцеляла в развит вид. Според Божидар Пейчев: “Йероним е популяризаторът, разпространителят, „проширителят” на изобретената от Етикус праглаголица, или още по-точно — запазената във и чрез трудовете на Йероним азбука на Истер като славянска по произход и характер е била естествено възприета като културно оръдие от славянското балканско население, особено от западната му част, откъдето е бил родом и Йероним.”

Съществува още един интересен извор засягащ корените на писмеността на дедите ни. Става дума за споменатото в “Панонскa легенда” изказване на император Михаил III: „Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ,  нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи (древни) времена, та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ.”

 

Откритите и преработени от Кирил и Методий букви за езика ни принадлежат, най-вероятно, на глаголицата. Тя предхожда кирилицата, а и показва връзка с други, доста по-стари писмености, като Линеар А и Линеар Б. По този въпрос са писали различни автори в края на ХХ и началото на ХХI век. Открити са над двадесет съотвествия между форма и звукова стойност на глаголическите букви и знаците принадлежащи на Линеар А и Линеар Б. Такова голямо количество изключва напълно възможността за случайни съвпадения.

 

Сравнения на древната критската писменост (1) с букви от глаголицата (2)

 

По-интересно е това, че, според Джейн Елън Харисън, писмеността, за която в старите извори се казва, че е ползвана от Орфей и Лин, е, вероятно, мистериозното критско писмо (Линеар А и Линеар Б). Ако приемем, че ние българите сме потомци на хората, от които произлизат Орфей и Лин, мистериите изчезват и веднага ще получим добро обяснение защо глаголицата има толкова много успоредици с древните знаци от остров Крит.

Сравнения на древна критска писменост (1) с глаголица(2) (по Сотиров)

 

 

Официално за край на Линеар А и Линеар Б може да се говори през ХII век пр. Христа, неотдавна обаче  една талантлива изследователна – Иванка Пенева-Русева доказа, че тези писмености продължават да бъдат употребявани у нас и в доста по-късни времена. Г-жа Пенева-Русева изолира значителен брой знаци от керамиката от културата Цепино и показва връзката им с крито-микенските писмени знаци, като още в началото на работата си представя едно доста смело твърдение, а именно това, че “кръстчета, меандри, триъгълници, клонки, розети и др. запазени в народните шевици и писаните яйца, произхождат от балканската сричкова писменост линейно писмо с два последователни варианта л. А и л.Б от второ хилядолетие пр.н.е.“

Не на последно място трябва да се спомене и това, че орфеевата писменост, за която Джейн Елън Харисън изказва мнение, че е възможно да е от същия вид както критската, е всъщност с много по-стари корени. Голям брой знаци явяващи се прототип на критските Линеар А и Линеар Б, са били ползвани от траките във времето на Неолита и Халколита.

1.Древна балканска писменост 5000-4500 г.пр. Христа 2.Знаци от Линеар А и Линеар Б 3.Букви от глаголицата

 

Това не е предположение, а факт който е засвидителстван от учени като Харалд Хаарман, Марко Мерлини, Ричард Ръгли и др. По-интересно за нас е това, че свещения за дедите ни знак IYI, присъства на няколко места на Балканите още преди около 7000-6500 години (по сведения на Михайлов, Тодорович, Церманович, Чохаджиев).

 

Когато разгледаме всички факти, пред нас се открива смайваща картина – набедените за войнствени варвари наши деди се оказват не само страховити бойци, но и народ, който е носител на знанието, народ, който е успял да запази древните си традиции въпреки сатанинската жестокост, с която враговете му са го преследвали. Този, който е докоснат от светлината и е станал неин носител, никога няма да загине!”

 

 

 

 

Материалът ни беше предоставен за публикуване с любезното съгласие на автора – г-н Павел Серафимов.

Пълният вариант, може да откриете на адрес: sparotok.blogspot.bg

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.