Празнуваме Гергьовден

Денят на Свети Георги е Ден на храбростта и празник на Българската армия. Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден В Добруджа християнският светец Георги – покровител на стадата и овчарите, е особено почитан, а празникът в негова чест, отбелязван на 6 май, се отличава с изключително богата обредност, посочва етнографът от Регионалния исторически музей в Добрич Лена Кирилова в сайта ebridge.info. Практикуваните векове наред обичаи ни отвеждат в древността, когато връзката между човека и природата е изключително силна и важна. Според народните представи Свети Георги носи лято, а Свети Димитър – зима, като двата големи празника разделят традиционното календарно време на два сезона. Гергьовден бележи началото на новата селскостопанска година. Когато всичко се събужда за нов живот и започва великото тайнство на пролетта, у човека отново се ражда надеждата за щедрост на земята, за здраве и берекет, за обич и честити дни. Приготовленията за празника започват с брането на цветя, зеленина, разцъфнали клонки. Млади и стари тръгват към поляните да си „китят китни китки, да си вият вити венци”. Главите на момите, калпаците на момците, кошарите, къщите... – всичко грейва, окичено със зеленина. Неслучайно празникът се нарича Цветен Георги. Вечерта срещу празника се приготвят обредните хлябове. С водата, с която е замесвала тестото, стопанката ръси за здраве къщата, челядта, кошарите. Според народните представи на този ден росата и водата придобиват лековита сила. Моми и невести се търкалят по росните ливади, поливат се с „цветна” вода и се къпят за здраве и плодовитост в изворите и реките. Рано сутринта всички се теглят на кантар и се люлеят на завързани на раззеленени дървета люлки. В чест на светеца покровител се коли курбан – първото оагнило се мъжко агне през годината. За ситост, плодородие и богата паша то се захранва със сол, трици и трева. С кръвта му бележат челата на децата и праговете на къщата – да не влизат болести. Празничната общоселска трапеза се прави на „зелено” – на полето, до кошарите, до оброчище на Свети Георги. На нея сядат всички –млади, стари, деца. Най-старият стопанин прекадява и благославя – да се множи стоката, да са пълни с жито хамбарите, здраве и берекет да има. Широко разпространена е представата, че на този ден заровеното имане „играе” със син пламък на земята. Хората търсят по поляните тревата разков, която отваря всички врати и носи щастие и късмет на този, който я намери. На Гергьовден всеки стопанин обикаля нивите си и бодва в тях разлистено клонче. Този обичай е свързан с легендата за Свети Георги, който обхожда посевите и полята, за да завали „дъжд, от който всяка капка жълтица става”…