Добрич Култура

Три икони за Благовещение съхранява музеят в Добрич

Благовещение е един от най-важните празници в Православната църква. Той е част от Великденския празничен цикъл и се празнува винаги на 25-ти март. Съществуват два подхода за определяне на датата на Благовещение. Единият е свързан с датата на Рождество Христово (25-ти март е точно девет месеца преди 25-ти декември). Другият се основава на предположението на редица църковни автори, че Благовещение и зачатието на Исус Христос са се случили на 25-ти март. Според някои предания на този ден Бог е създал човека, който обременен с първородния грях, трябвало да бъде създаден отново по същото време, по което е бил сътворен (т. е. да започне изкуплението).
Повече за библейското събитие научаваме от повествованието в Евангелието от Лука (Лк 1: 26-38). Там се описва изпращането на Архангел Гавриил от Бога при Дева Мария с радостната вест за раждането на Спасителя на света Иисус от нея: “Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край”. Желаейки да изпълни волята на Господа, Пресветата Дева отговаря със смирените думи: “Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”.
В иконографията Благовещение е сред най-ранните изображения с християнски сюжети. Илюстрирането на Свещеното писание става отначало в свитъци-ръкописи, а по-късно и в книги-кодекси. Предимно чрез тях в християнския свят са разпространявани образците – “мостри”, създадени от първите християнски художници. Така изображения на Благовещение са достигнали до нас като миниатюри в ръкописи, обкови и обшивки на църковни книги, църковна утвар и плочки, скулптурни пластики на каменни саркофази, фрески и стенни мозайки.Едни от най-древните изображения на Благовещение са върху мозайките в църквата „Санта Мария Маджоре” в Рим.
Сюжетът остава предпочитан за изографисване на икони и храмове през цялото Средновековие и по време на Възраждането. Много майстори ни завещават уникални образци, изобразяващи сцената с „благата вест”. Регионален исторически музей – Добрич също пази в своите фондове три икони с тази тема. Те са изработени през ХІХ век. Две са дело на тревненския майстор Досю Коюв , а третата е с неизвестен майстор. И трите съдържат основните иконографски символи – Високата врата, която разделя иконата на две половини. Вляво – забързан към Богородица ангел (Гавраил), който държи жезъл или клонка и ги подава към девицата. Вдясно е тя самата, права или седяща, в пурпурна дреха, наметната над тъмносин хитон. Иконите “Благовещение” отразява и стремежа на девицата към свещеното знание, а символът е разтворена книга.
Екипът на Музея пожелава на всички свои приятели хубав празник с повече добри и благи вести през цялата година!

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *