Култура

“Джанки в Манхатън” и на сцената в Кърджали

Моноспектакълът „Джанки в Манхатън“ на д-р Хасан Ефраимов представи актьорът от Добрич Красимир Демиров в Дома на културата в Кърджали. В разтърсващата пиеса звучи болезненият плач на емигранта, откъснат от своя корен, измъчван от спомените за България и призрака на илюзорни български джанки в Манхатън. Постановката е част от културната програма на община Кърджали за 21 октомври.

„Джанки в Манхатън“ е разказ, оживял в пиеса, първо представена с благотворителна цел в театъра в Добрич. Обикновено разказите си пиша спонтанно. Когато един автор е под влияние на някакви емоции, тогава се получават най-хубавите. Аз по принцип никога не пиша само заради това, че трябва да пиша нещо. Тогава не се получава. Когато разказът е по-тъжен, по-сантиментален, преди това задължително изпадам в депресия. Пускам си депресивна музика и поне час релаксирам и когато вече усетя депресията, тогава започвам да пиша. Няма как щастлив човек да пише за депресия. И обратното. Трябва да се изпитат тези чувства, каза преди представянето на моноспектакъла авторът д-р Ефраимов.

Работи като лекар в Добрич. Проявява изключително активна гражданска позиция по наболели в ежедневието проблеми.

Автор е на четири книги – „Метаморфоза“, „Дервишки караконджул“, „Събирачът на болка“ и „Паралелен свят“  и една на медицинска тематика.

В момента се редактира сборникът му с разкази „Изпращачът на души“ – разкази на лекарска тематика. Подготвя две нови книги – „Възкресение“ /сатирични разкази/ и още една, която не е обособена.

Авторът публикува разказите си във Фейсбук. Сам си издава творбите с пари, придобити от лекарския труд.

Драматургичният труд е на Красимир Демиров. Той уточни, че участва дори не в спектакъл, а в литературно-актьорско четене с елементи на театър. Това, което ме шашна в разказите на Ефраимов е, че в тях има ужасно много болка. От такъв един спектакъл излизам истински разнебитен. Непосилно почти е да изразиш тази мъка и горест, каквато я има в „Джанки в Манхатън“. Това е един човек, за който най-голямата му конфликтна ситуация е „Аз и животът“ – в изгнание, в емиграция, в чужбина. Ако някой поне не се насълзи на този текст, значи е осакатено чувството му за близост с другите хора, каза Демиров.

За избора си на Красимир Демиров авторът на пиеса отговори, че се познава лично с него. Освен това държал актьорът да бъде тип мъжкар, с такова излъчване. В него видях главния си герой. Това е суров човек, той не е женчо в кавички.

Д-р Ефраимов каза, че първоначално разказът се е казвал „Джанки в Истанбул“, но го променил, за да зазвучи по-глобално. Душата на емигранта ми е  позната прекрасно. Общото между хората, напуснали България е, че те еднакво страдат за България.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.