Култура

За Дора Габе и за жените

Преди доста години – някъде 1981 година – тогава работех в съвета за култура – ме пратиха в София да поканя Дора Габе за поредното тържество по случай годишнината на Йовков. Имахме предварително информация, че не се чувства много добре, но по традиция трябваше да отправим покана за участието ѝ. Летях със самолета – тогава това не беше някакъв лукс. Дотогава бях виждал Дора Габе само на официални събития и предчувствах, че срещата ще приключи набързо и тогава – София ме чака – бях вече уговорил куп срещи с приятели…
Някъде към 11 часа бях вече до дома ѝ – срещу тогавашното кино „Дружба“ – май сега е „Одеон“ с голям букет рози. Звъня на вратата – появи се една дама, която се оказа нейната секретарка. Обясних ѝ за какво става дума и жената – с известно съмнение в гласа – обеща да попита дали ще имам възможността да се срещна с поетесата. Нямаше нужда – някъде от стаите се разнесе гласа на Дора Габе – „Щом е от Добруджа – ще го приема“.
„Чак пък прием“ – помислих си малко скептично, но само след секунди бях наказан заради тази си скептичност.
Влязох в хола и веднага спрях поразен – отсреща имаше голям портрет в цял ръст на Боян Пенев, а по стените – десетки фотографии на Дора Габе с лица, които познавах от тогавашните учебници по литература – Йовков, Яворов, Елин Пелин и т.н. Обстановката в стаята лъхаше на истински аристократизъм. Не посмях дори да седна и изчаках няколко минути, когато се появи домакинята. Целунах ръка, поднесох и цветята, казах с няколко думи защо съм дошъл. Покани ме на кафе и аз – вече доста притеснен – естествено приех. Секретарката ѝ поднесе кафето в малки сребърни чашки.
След като разбра, че съм руски възпитаник разговорът потръгна и някак си загуби официалния си характер. След десетина минути вече си наляхме по чашка коняк, защото „Нали с кафето се полага да се пие коняк“, отбеляза домакинята. След втората чашка аз вече по-смело поддържах разговора, разбирайки, че участвам в нещо, което завинаги ще остави отпечатък в паметта ми. Бях покорен от невероятното ѝ обаяние, дух, от острия ѝ ум и от елегантното ѝ чувство за хумор. Само от време на време си позволявах да питам за нещо, тъй като мисълта – и спомените ѝ – се изливаха толкова омайващо, че аз просто оставах без дъх, страхувайки се да не ги прекъсна с някаква нелепа забележка.
Секретарката на няколко пъти влизаше, носеше ново кафе и вече ме гледаше укорително, но аз не исках тази среща да свърши. Накрая – след повече от два часа – стана ясно, че вече е неприлично да оставам повече там.
Дора Габе отново започна да се извинява, че не може да дойде при нас:
– От няколко дни не се чувствам много добре… Имах големи кръгове под очите . Но вече нали ги нямам?
Бях поразен – осъзнах, че тази невероятна жена, на една достатъчно почтена възраст, си оставаше истинска жена, която желае да бъде постоянно впечатляваща за мъжете…
Естествено я уверих, че изглежда великолепно.
Забравих за всички уговорени срещи и веднага се върнах на летището.Вечерта, като се прибрах, заявих откровено на жена си:
– Таня – аз се влюбих!
– В кого? – изгледа ме подозрително тя.
– Ами в Дора Габе…
– А, в нея може – великодушно разреши жена ми.
Вече след няколко години чух друга една страхотна история за Дора Габе, разказвана –ако не се лъжа – от Димитър Добревски:
През 1969 година той, Дора Габе и още един писател са на плажа на Албена. Комплексът все още се строи, но вече има няколко хотела и доста туристи. Дора Габе отива на плажа както са ходили в началото на века – в прозрачна блузка, прозрачни панталонки, с чадърче и т.н. Седят си на пясъка и водят светски разговор. Покрай тях минава едно прелестно русо младо създание – чехкиня или полякиня – тогава ги имаше много. Естествено мъжете посрещат и изпращат с поглед тази красавица. Дора Габе е засегната:
– Хм, Димитре – това мъжете, сте странни хора…
– Какво имаш предвид, Дора?
– Не мога да разбера – какво харесвате у една жена, която е под 60 години?
***
Каква е поуката от тази история – както обичаше да пита първата ми учителка?
Ами за мен е ясна – жената, независимо от възрастта ѝ, може и трябва винаги да бъде жена! И да има самочувствието да го показва! За да бъде обичана!
Момичета – не забравяйте това!
Честит 8 – ми март!

Любомир Сивков

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.