Докосване до...Джон Максуел Кутси
Минутка за среща с характерното духовно своеобразие на видния южноафрикански писател, езиковед, преводач и преподавател Джон Максуел Кутси, станал част от света ни на 9-ти февруари 1940г., автор на петнайсет романа и няколко сборника с есета, първият писател, удостоен два пъти с „Букър“ - за „Живот и страдания на Майкъл К“ (1983) и „Позор“ (1999), носител на Нобелова награда за литература през 2003г.: …„Докато разговарях с него, аз развих едно особено състрадание към този чувствителен и резервиран човек… Той не е хабил време, за да пилее таланта си. Някои ръкописи беше преписвал многократно, до 14 пъти, което показва какви усилия е полагал, за да бъде максимално добър писател.“… Дж. К. Канемейър, издал биография на писателя през 2013г.;
…„На българския читател Дж. М. Кутси беше представен още през 1986г. от ИК „Народна култура” с романите „В очакване на варварите” и „Животът и времето на Майкъл К”… премиерата на книгата „Дневник на една лоша година” в превод на Иглика Василева и под редакцията на Жени Божилова, състояла се на 10 март т.г. в София, предвещава нов етап в рецепцията на този действително много голям писател. Текстът на Кутси е особен - почти всяка страница от „Дневник”-а е разделена на три хоризонтални части с три отделни разказа, продължаващи на следващата страница - и така, до края на книгата… „Дневник на една лоша година” предлага силно описание на неолибералните общества, в които да купуваш е задължение… Преводачката Иглика Василева също предпочита да чете страница по страница, а не първо единия слой, после другия. Според нея, книгата - макар и странна на вид - се чете с лекота… Ужасно трудно е да прескачаш от божествената музика на Бах или любимия на Кутси Достоевски към кланицата в Порт Саид, поясни тя… Дж. М. Кутси, продължи тя, може да има два „Букър”-а, „Нобел”, пълна банкова сметка, но всъщност е един тъжен човек, огорчен от грубостта в езика, в поведението, в общуването.“… из статия на Марин Бодаков във в-к „Култура“, 18 март 2011г.
