Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

Мартина Неделчева от Добрич - за Страната на изгряващото слънце и трудния японския език

Мартина Неделчева е на 26 години от Добрич. В родния град завършва Езикова гимназия „Гео Милев” с профил немски език. Продължава образованието си в Софийски университет „Свети Климент Охридски”, където изучава Японистика. След втората година заминава за специализация за една година в японския град Киото по програма на Японското правителство. Там е в частен университет, изучава японски език и японска култура. Има и специални занимания, в които посещава японска фирма, обучава се да прави икебана.

„Киото е градът на културата, един от най-пъстрите японски градове. Той е колкото традиционен, толкова и съвременен”, споделя добричлийката. Тя разказва, че в него непрекъснато се провеждат фестивали, по два-три на месец, огромни и шарени, в които има възможността да участва. Един от тях е фестивалът "Гион", който се провежда през лятото. По думите на Мартина той представлява огромна процесия, като шествието в Добрич на 24 май. На процесията хората извеждат огромни дървени структури, които, ако ги гледаш отдалече, приличат на миниатюрни къщи, със спуснати белгийски килими от страни. Тези структури включват различни неща от целия сват. Чрез традиционния японски фестивал „Гион” хората отдават почит на своите божества.

По време на пребиваването си в Страната на изгряващото слънце японистката има възможността да посещава много храмове, да участва в различни събития. След изтичането на едната година се завръща в България и продължава образованието си в Софийския университет. Сега се занимава на частна практика с преводаческа дейност. Превежда както художествена литература и документи, така и филми – от английски и от японски език.

Интересувам се от Япония от много малка, разказва добричлийката. Като ученичка си купува книгата „Златният храм” на Юкио Мишима, която я запалва по японската култура и литература.

Впечатленията на Мартина за японците са, че са много учтиви, с висока култура, с много голямо желание да помагат. „Те работят като един голям колектив. Имат всеобщо съзнание, всеки е като една брънка от голяма структура. Може да се каже, че обществото им е като това на мравките и на пчелите, просто всички са изключително единни в това, което правят и това дава определени резултати”, разказва младата жена. По думите й в Япония е много чисто и подредено, едновременно е високотехнологично и съчетано с природата. Това, че всичко правят заедно, има и недостатъци, споделя японистката. „Например, когато трябва да вземат бързо решение те не могат да го направят сами, в повечето случаи някой друг трябва да им каже или трябва да го вземат заедно. Те са много по-насочени на вътре към себе си, не са свикнали да споделят открито мнение или да влизат в конфликти. Това за тях е нещо като табу”. Според Мартина от друга страна могат да бъдат широко скроени относно определени неща. На чужденците са склонни да прощават много. Техният етикет и обноски изискват точно строго определени действия и начин на държание.

Най-трудното в японския език е писмената система, обяснява добричлийката. Посочва, че езикът включва като писменост йероглифи и две азбуки. „Да научиш азбуките не е толкова трудно. Но по отношение на йероглифите е изключително трудно, понеже те използват в ежедневната реч около 2 500 йероглифа, като всички йероглифи са над 20 000. Това е изключително трудно за научаване и за използване”. По думите на Мартина разговорният японски не е толкова труден. Но пък има речев етикет, използване на уважителни форми. „В българския език имаме обръщение Вие когато искаме да изразим уважение, при тях уважението може да се изразява и чрез промяна на глаголите – обяснява японистката. - Това е много трудно за усвояване, защото във всяка ситуация трябва да се използва точно определен стил и етикет на обръщение спрямо позицията, която има всеки един човек - дали е по-висшестоящ от теб, в каква степен е по-висшестоящ, дали ти е шеф или с една позиция малко по-голям, дали е по-старши - една година повече работил във фирмата, или е по-младши.

В японската литература винаги има нещо, което те кара да осъзнаеш себе си, споделя Мартина. Обяснява, че типично японският стил е  плавен, няма екшън истории, действието е развива бавно и с цел вглеждане навътре в себе си. Не се обръща внимание на пейзажа, а на човека, на неговата душевност, на проблемите, които имат хората. Това като цяло е психологическа литература, посочва младата жена. Тя допълва, че има автори, които изграждат магически свят и показват малките неща, които се случват в нашия живот. На пръв поглед изглеждат незначителни, но имат голямо влияние и променят всичко около нас, казва още Мартина.

Бъдещите й планове са да продължи да се развива в сферата на японистиката, като изключително много иска да превежда художествена литература, за да може да се обогати набора от книги, преведени от български на японски. Тя обяснява, че има много книги на японски автори, които минават през английски превод и желае да промени това. В България излизат годишно максимум две-три книги на японски автори, което, според мен, спрямо останалата преводна литература, не е много, посочва младата жена.

c