Днес се навършват 152 години от смъртта на Стефан Карджа

Стефан Тодоров Димов, наречен Стефан Караджа, е български национален герой, революционер от българското националноосвободително движение и войвода. Роден е на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско.

За известно време Караджата се обучава в обущарския занаят при зет си Никола Станчев. Учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. Побеждава по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса и се налага да се укрие за  известно време, защото е преследван от турците. През 1862 г. заминава в Румъния Оттогава започва и неговата революционна дейност.

Стефан Караджа е сред първите доброволци в организираната от Георги Сава Раковски Първа българска легия в Белград. След разпускане на легията той се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба. Няколко пъти преминава Дунав с революционни задачи.

През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода, с която се прехвърля на десния бряг на Дунав.

През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. след разпускането на легията, се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър. На 6  срещу 7 юли двамата начело на чета от 127 души минават Дунав при село Вардим.

Тъй като още при дебаркирането са забелязани от турски патрул, войводите провеждат военен съвет, на който е решено да не се обявява въстание, а да се прекъсне телеграфа между Русе и Свищов и възможно най-бързо да се достигне Балкана. След това четата се оправя към с. Сяръ Яр, където престоява известно време и се снабдява с коне и каруци. След няколкодневни битки с редовна войска и башибузук на 12 юли четата достига до с. Дебел дял, западно от Габрово, където оставят ранените. Останалите успяват да достигнат Стара планина, като група от 14-15 човека изостава и се отделя.

В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко. Пленен е от изпратените от Мидхад паша войски. На 12 юли е отведен в Търново, а по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен престъпен съвет. След което е хвърлен в Русенския затвор, където очаква изпълнение на присъдата си - смърт чрез обесване.

Последните тридесетина души от четата, начело с Хаджи Димитър на 18 юли 1868 г. стигат връх Бузлуджа, където са обградени от редовни турски части в състав около 700 човека. Сражението продължава повече от три часа, на остатъците от четата са нанесени тежки загуби. Хаджи Димитър е убит в неравен бой.

На 30 юли 1868 г. от раните си в Русенския затвор умира и Стефан Караджа. Погребан е от баба Тонка.

Първият надгробен камък на Стефан Караджа е намерен при строителните работи в къщата музей на Баба Тонка през януари 2014 г Там се съхранява и черепът на българския революционер.