Водещи новини Здраве

От Добрич до Кейптаун: Съдебният лекар д-р Димчо Калев разказва за професията и за случаи от богатата си практика

Сред казусите има шокиращи – мъж забива гвоздеи в главата си от ревност, а друг умира заради игли в тялото си

Д-р Димчо Калев е роден в Добрич в началото на 50-те години на миналия век. Завършил е математическата гимназия в града с пълно отличие. След това учи медицина във Варна. По думите му в началото на следването си не е мислил какво да специализира. Една вечер в библиотеката на негов приятел – студент в по-горен курс, вижда учебник по съдебна медицина. Прочита го за една нощ. Казва, че тогава в него се родил съдебният медик. Записва се в кръжока по специалността, започва и научна работа. След завършването на образованието си започва работа в отделението по съдебна медицина в болницата в Добрич, под ръководството на д-р Иван Маневски – много интелигентен човек с богата съдебно-медицинска практика.   Полага изпит за специалност след 5-годишно обучение. 3 години работи като хоноруван асистент в Медицинския филиал в Добрич. През 1990 година напуска България. А вече е пенсионер. Ето какво сподели д-р Калев пред Про Нюз Добрич:

Д-р Калев, разкажете как напуснахте страната и къде се установихте?

След падането на Берлинската стена започнах да търся работа в чужбина. Пратих писма до всички медицински агенции в Европа, но никоя не ми отговори. После научих за възможности за работа в ЮАР и изпратих писмо и там. Пристигнах в Южна Африка като турист с тримесечна виза и с обратен билет. Намерих квартира, платих за 3 месеца и останах с около един долар на ден за храна. Търсих работа из болниците в Кейп Таун, но без успех. Никой не знаеше къде се правят аутопсиите на съдебните случаи в града. Накрая успях да се свържа с катедрата по съдебна медицина на университета и се явих на интервю.  След две седмици започнах работа.

Английският ми беше от зле по зле. Налагаше се да ползвам речник за всяка дума….беше истински кошмар. Професор Кнобел – моят ръководител в катедрата, беше много добър и търпелив човек и ми помагаше. След като започнах да говоря свободно английски, четях лекции на студенти по медицина и право. В Порт Елизабет бях поканен от Катедрата по криминално право да водя лекции на студентите от 3 и 4 курс по съдебна медицина. Беше тежко, защото през деня работех из моргите и нямах време за почивка. Трябваше да напиша и учебник, защото нямаше такъв. Та след 5 години преподаване реших да спра с лекциите и да наблегна на съдебно-медицинската си работа.

За мене съдебната медицина е морално удовлетворение и радост. Нямах втори вариант. Исках от самото начало да съм съдебен лекар. Уважението към нас идва от прокурорите, съдиите и семействата на жертвите – защото ние говорим пред съда от името на жертвите.

Шокиращата история за милиционера Живко – серийния убиец от Добрич, Част I (18+)

По какви интересни случаи сте работили – в България и в чужбина? Кой е най-тежкият случай, който няма да забравите?

Имам няколко интересни случая в България. Звучат жестоко. Единият дори може да се приеме за комичен. Мъж се беше ядосал на жена си, защото имала извънбрачна връзка. Взел чук и забил гвоздей в главата си. После отишъл в офиса на началника си и пред него забил в главата си още един гвоздей. Началникът припаднал, а мъжът вдигнал телефона и повикал Бърза помощ. Пристигнали фелдшери и започнали да свестяват началника, а той като дошъл в съзнание, започнал да вика: „Не аз, този с гвоздеите има нужда от помощ!“ Карат го в неврологията и вадят гвоздеите с анестезия, но човекът почина от мозъчен отток и кръвоизлив. Беше към 45-годишен. Цяло чудо обаче беше, че е преживял известно време с гвоздеите в главата – оказа се, че са влезли между двете мозъчни хемисфери и не са засегнали витални структури.

Другият случай беше в курорта Албена. На плажа беше открит удавник, леко разложен. Откаран беше в Добрич за аутопсия. Отначало не можехме да го идентифицираме – чудехме се дали е местен човек, дали е румънец, или е от някой кораб. Оказа се, че е 25-годишен готвач в ресторант в Албена. Отворих главата на трупа. На мястото, където би била голямата фонтанела на новородено бебе, намерих три ръждясали игли за шиене. После направихме рентгенова снимка и открихме игли и на други места в тялото – раменете, коленете. При разследването се разбра, че, когато се родил, баба му не била доволна, че не са го кръстили на нея. И му забивала игли в меките части на тялото и в главата. Заключих, че е отишъл да плува и заради иглите е получил епилептичен припадък. Беше от добричките села….

Мисля, че най-тежкият ми случай в България беше този с майор Живко Димитров, който застреля касиерките. Видях колата и труповете в пояса в Бранище. Видях огнестрелните рани, а дотогава не бях виждал такова чудо. Бях вещо лице по делото, единствен от Добрич. Той си беше признал всичко. Начинът, по който бяха убити жертвите, съвпадаше с моите обяснения в съдебно-медицинския протокол.

http://pronewsdobrich.bg/2020/06/19/shokirashtata-istoria-za-militsionera-zhivko-seriynia-ubiets-ot-dobrich-chast-ii-18/Шокиращата история за милиционера Живко – серийния убиец от Добрич, Част II (18+)

В ЮАР престъпността е голяма. Минават коли и се стрелят, като в Америка пред 20-е години. Има войни на банди. Всеки ден виждах множествени огнестрелни наранявания, касапница жестока! Такава патология има, че тук най-добре се учи съдебна медицина.

Устоявал съм. Лично аз към много кален човек вече и малко неща ме трогват.

Кое е различното във вашата професия в България и в ЮАР?

По принцип няма съществени разлики в съдебно-медицинските практики в ЮАР и в България. Ползва се т.н система на „Medical examiner“, която я има и в САЩ, и навсякъде по света. При тази система телата се носят в моргите и там се правят аутопсии от лекарите към катедрите и отделенията по съдебна медицина. В ЮАР до 2006 година моргите бяха обслужвани и финансирани от полицията, но сега са независими и са под опеката на Министерството на здравето.

Съдебните лекари сякаш остават в сянка, но все пак какво бе удовлетворението от работата Ви?

Аз съм най-щастливият лекар на света, защото можех да работя това, което стана смисъл на живота ми – да работя съдебна медицина и да говоря за тези, които не могат да говорят за себе си – мъртвите. Няма много пари, слава и признателност в тази професия. И все пак – ако трябва да избирам, отново ще избера съдебната медицина.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *