Петрови заговезни е днес!

На 14 юни Българската православна църква отбелязва един от големите християнски празници - Неделя след Петдесетница и на Вси светии, както и Петрови заговезни. Това е последният ден, в които християните могат да ядат яйца, месо, мляко и млечни продукти, тъй като следват пости до Петровден.

Разрешава се консумацията на риба в дните без сряда и петък, а ден преди празника Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, тоест на 28 юни.

Отците на Църквата са установили празника на Вси светии по три причини.

• Първо – да ни посочат плодовете, с които слизането на Светия Дух е изпълнил нетленната действителност, духовния свят.
• Второ – да ни напомнят, че има много герои на вярата, които със съвършен живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са увенчани от Него с „венеца на славата”, но са останали безименни и неизвестни за света.
• И трето – да се съберат всички светии в един ден, за да се знае, че те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус Христос.

На днешния ден се празнува деня на всички светии, които със силата на Светия Дух са вършили и вършат чудеса, разпространявали са Евангелието на Спасението и с живота си доказали, че Божият промисъл и всемогъщество действат винаги. Във всички времена при всякакви обстоятелства възсияват нови и нови светци и светици, съсъди на Божията благодат и молитвени застъпници за вярващите пред престола на Всевишния.

Близо 2 месеца след като приключи Великият пост и една седмица след Петдесетница, отново православният свят навлиза в нов постен период – Петровите пости. Наречени са още „Апостолски“.

На Петрови заговезни празнуват носещите имена - ПАНАЙОТ, ПАНТАЛЕЙ, ПАНТЕЛЕЙ, ПАНТАЛЕЙМОН, ПАНТАЛЕЯ, ПАНТЕЛЕЯ, ПАНЧО

Заговезни

Заговезни са църковни празници, отбелязвани в деня преди началото на период на пости. В годината има Месни заговезни и Сирни заговезни – преди започване и в началото на Великите (Великденски) пости;

Петровият пост е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност (Деян. 13:3), а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел.

Определяне на датата

Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година. Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това.

Петровия пост

Режимът на Петровия пост е облекчен – пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните различни от сряда и петък се разрешава риба.

Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино. Ако 29 юни, празникът на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.

Макар и кратки, по време на тяхната продължителност има други християнски празници. Еньовден ( 24 юни) е  празник,  свързан с деня на лятното слънцестоене. Познат е още и като „сред лето“.

В началото е бил чисто езически празник, който църквата е обединила с честването на рождение на св. Йоан Кръстител. Тогава се събират билки, палят се огньове, къпе се на изгрев слънце. Покрай всичко това за този ден има и предостатъчно вярвания, разпространени из цяла Европа.

Тогава свети апостол Петър произнесъл първата християнска проповед. Пояснил на множеството, че апостолите не са пияни, а изпълнени от Дух Свети, и ги приканил към покаяние.

Думите му проникнали в сърцата на слушащите го юдеи. В този ден приели вярата в Христа, кръстили се и се присъединили към първата християнска общност около три хиляди души.

***

Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на Апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.

Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, Св. Лъв Велики говори ясно за него:

“Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният – (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).”

Като най-велик и най-строг постник е известен Свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.

От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото “говеене”. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. “тримерене”. Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.

Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен.

Манастирската кухня

“Свети Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастѝр (Μονή Ζωγράφου), е български православен манастир, който се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция. Той е един от най-големите на Света гора и стои на 9-то място в йерархията на светогорските манастири. През 2009 г. е обитаван от 21 монаси и 10 послушници, през 2012 г. – от 28 монаси, 10 послушници и 4 външни лица.
Към септември 2017 г. официално в Зографската света обител има 40 монаси.
Яденето тук е свързано с много обреди. По тежките мраморни маси и столове всеки монах има своето място. И когато всички се съберат, пристъпва игуменът, предшестван от пеещите белобради певци. Почва къса молитва и игуменът благославя. Горе на амвона монах чете през цялото време житие или поучително слово. Накрая слиза, събира останалите коматчета хляб по масите, поднася ги на игумена да ги благослови, и взема своя пай от обяда. После почва пак молитва, певците изпращат игумена в църквата, а пред вратата, паднали на очите си като черни сфинксове, стоят тези, които са прислужвали на обеда и чакат да ги благослови игуменът.
В диплите на хълмообразната почва на полуострова се крият двадесет манастира, от които три славянски: Зограф – български, Хилендар – сръбски, и Св. Пантелеймон – руски. Останалите 17 манастира са гръцки.

Според уставите на средновековните манастири ежедневното хранене на монасите било превърнато в своеобразен култов ритуал чрез ”братските трапези”. Това бил смисълът на Господната апостолска трапеза. Всички монаси заедно с игумена на манастира се събирали, за да се хранят на една и съща трапеза, с една и съща храна и да пият едно и също вино. Изключение от това правило се допускало само в случай на заболяване на някой от братята или за монаси на преклонна възраст. В килиите било абсолютно забранено да се внася храна или да се държи вътре някакъв съд за готвене.
Като общо правило било прието всеки ден на трапезата да се слагат по три ястия, приготвени от онова, което Божието Провидение е дало. Всеки ден освен в сряда и петък на трапезата се слагало сирене и по 4 чаши вино за всеки брат. През Великденските празници на трапезата се слагала по-изобилна храна за подкрепа на братята, изтощени и уморени от бденията и постите. По време на постите храната била оскъдна – забранявало се употребата на масло / зехтин / и вино, освен в събота и неделя.

Традиционната манастирска кухня третира храносмилането като най-важния процес, протичащ в тялото, представляващ ключ към здравето и духовното съвършенство. Членовете на братството си оставяли много време за ядене. Те се хранели спокойно и спирали с яденето, когато се усещали сити. Освен това винаги вечеряли рано и избягвали суровите храни в по-късните часове.
Монасите отглеждали почти всичко сами. Затова на масата им винаги  имало предимно сезонни и местни плодове и зеленчуци. Месо се слагало много рядко, при това основно риби или птици. Месото на четириногите било отредено само за болните и слабите. В много от манастирите се отглеждали млекодайни животни за правене на сирене.
Върху платото над манастира, разорано с дървено рало, монасите сеели жито за изхранване. Друг източник на препитание била вековната гора. Монасите, както и всички други християни, се отнасяли с особено внимание към гората. За тях тя била особен свят, олицетворение на всичко, което носело почит и страх, трепет и поклонение. Въпреки страховете си монасите зависели много силно от гората. От нея идвали дървата за огрев през зимата. От гората идвал медът  ( през ХІІІ-ХІV в. захарта не била позната ) и плодовете, дивечът за трапезата и пасищата за стадата от овце и кози.
В манастирската кухня чорбите са присъствали често на масата на монасите. Те са по-редки и в много случаи без мазнина.