Кардам – селото край границата (+снимки)
Както Йовковия „Чифлик край границата”, така и цялата история на Кардам е свързана с тази граница. И в миналото, и в по-ново време местоположението на селото е определящо за неговото развитие. Мястото е населено от II-III век, за което свидетелстват намерените в околността останки от антични селища. Кардам се е образувало от сливането на три по-малки села, които са възникнали около кладенците в района. По време на социализма, като село в пограничен район, за него са полагани особени грижи.
Утре Кардам има празник. Всяка година от 1990 година насам на Петдесетница селото има сбор. Така е след като заменили старата дата 18 юни - рождения ден на Георги Димитров, с Петдесетница. По тази причина денят всяка година се мени, според датата на Великден. Тази година празникът ще е по-различен заради извънредните мерки, които важат в страната. Всеки ще празнува у дома със семейството и близките си. Традиционните събирания на площада в селото няма да ги има. По този повод, а и по много други, си говорим с двама кметове на Кардам. Единият е бивш - Никола Калчев, с мандат от 1988-1992, който е бил и директор на училището в селото, както и учител по история в него. Другият е настоящият кмет Георги Николов, за когото този мандат е втори. Говорим си за това какво е било, какво се случва в момента и колко им се иска, когато в интернет се напише „село Кардам“, да не се появяват само трагичните инциденти от последните години, а и положителни новини за селото и хората. Сегашният кмет е роден и израснал тук. Напуснал е Кардам само, за да отбие военната си служба. Познава всеки двор, всяка къща и нейната история. Познава хората по лице, име и по техните проблеми и нужди. Пътуваме с кметовете през селото и околностите, за да ми ги покажат и да ми разкажат за тях. Въпросите ми са към двамата и така получавам отговори в две времена – минало и настояще.
Колко души живеят в Кардам?
Никола Калчев: Сега сме под 1000 човека. При последното преброяване, когато бях кмет през 1988 г., бяхме 4020. Тук населението винаги е било основно българско с няколко турски семейства. 95 процента от тях са преселници от Румъния, заселили се след Крайовската спогодба от 1940 година. Характерно е, че тук са настанени хора от различни села от Румъния, не само от едно.
Георги Николов: Така да се каже, тук сме един „букет” от преселници. В момента в селото има над 650 къщи, двеста от тях са празни, а в други двеста живеят по една баба или дядо. На път сме гробищния парк да стане по-голям от селото.
Какъв е основният поминък на хората?
Георги Николов: Основно се занимават със земеделие и по-малко с животновъдство. Имаме и няколко пчелари. Землището на село Кардам и присъединеното към него Огражден е от около 75 000 декара, обработвано от 3-4 големи арендатори и няколко по-дребни. През последните няколко години, заради бума в отглеждането на етерично-маслени култури, се появиха и много други дребни стопани, които си взеха част от земята и я обработват. Така имахме малко светлинка в тунела, че хората ще се завърнат и селото ще се оживи, но миналата година беше доста отрезвяваща откъм цени и ентусиазмът намаля. В района има птицеферма, кравеферма, козеферма и две рафинерии за лавандулово масло, но няма големи фирми или производства, които да наемат много хора, дори по-големите арендатори нямат много наети работници. Сега земеделието е механизирано и няма нужда от много работна ръка. Няколко човека работят на ГКПП Йовково и няколко към компресорната станция на Булгаргаз, макар че и там сега има промени и съкращения.
Никола Калчев: Преди тук имаше цехове, мандри, две земеделски бригади, лозя, стада добитък, селскостопанско летище. Всички имаха работа, когато дойдеше края на работния ден цялото село се изпълваше с хора. Улиците се оживяваха. Имахме няколко ресторанта, всяка вечер имаше кинопрожекция и футболни мачове в почивните дни. В училището учеха 700 деца.
Георги Николов: Сега децата са 50-60, но сме мултинационални – имаме англичанчета, русначе. В детската градина, където са около 20 деца, също има английско дете. Имаме над 20 семейства руснаци, 7-8 семейства немци, английските са 10, имаме италианец, румънка, ирландец. Хората от чужбина си купуват къщи тук, защото сме близо до границата, до море, а и един от друг научават и идват. Разбират се с местните и си помагат. Нямаме проблеми с тях. Интерес към къщи в Кардам проявяват и хора от съседни села, защото тук транспортът е уреден – имаме автобус и влак, имаме лекар и зъболекар, аптека, 6 хранителни магазина и 5 доставчика на интернет. Опитваме се да правим каквото можем, за да задържим хората тук, но като няма работа.... А тази година ще е трудна и за земеделието заради сушата. На много места пшеницата дори няма клас, а тя е 60 процента от насажденията. Останалите площи са с царевица и слънчоглед и по-малко етерично-маслени, но сушата засяга всичко и дори някои площи да се разорат и засеят отново, няма ли дъжд, нищо няма да се промени.
От колко време не е валяло?
Георги Николов: От много и вече втора година е така. Пада по малко дъжд, но той няма никакво стопанско значение. Все нагоре гледаме с надежда, но… няма. Понякога си мислим, че ветрогенераторите, които изникнаха през последните години, смениха движенето на въздушните маси и това се отрази на климата. Друг път се шегуваме, че един „грях” на наш съселянин, герой от един местен любовен роман, е разсърдил Господ и той ни наказва, но така или иначе сушата ни мъчи.
Историята на селото винаги е била свързана с това, че сте пограничен район. Как ви се отразява това?
Никола Калчев: Така е. Като последно село преди границата с Румъния тук винаги е имало гранични пунктове, застави и гарата ни е била под особено наблюдение. Имаме една от най-старите и красиви гари. В страната има само 2-3 такива. Заедно с железния мост, по който минава влака и сега, са построени от италиански архитекти още през 1912 - 1913 г. Мостът е уникално съоръжение, което се използва повече от 100 години и е напълно здрав. Вижда се още, като се влиза в селото и прави впечатление с мащаба и здравината си. Тук, на моста, е имало граничен пункт. Само за сравнение, при последното голямо наводнение, водата отнесе новопостроения мост, а стария не помръдна. Сградата на гарата и кулата за вода за охлаждане на локомотивите също не са претърпявали сериозен ремонт. По време на социализма на гара Кардам работиха над 50 души. Всичко по инфраструктурата й беше за образец – градинки, чешма, ресторант. Всички коловози бяха пълни. Има и товарна рампа с кантар. Механизмът за вода, който е в кулата към гарата, още стои, макар че тръбите отдавна са отрязани. Сега тук спира само влакът София-Кардам и някои товарни композиции, но като цяло гарата пустее.
Георги Николов: И сега разчитаме на близостта с Румъния. От тук минава целият трафик от границата, хората спират тук, купуват по нещо от магазините, ние също често отскачаме до там - било за пазар, било за търговия.
Виждам, че сега в читалището и в центъра на селото текат ремонти.
Георги Николов: Читалището не беше ремонтирано от 70-те години на миналия век, на училището не беше правен ремонт, а нов асфалт по улиците на Кардам не е полаган от 90-те години, макар че сме на международен път. Сега по няколко проекта за трансгранично сътрудничество има средства за тези дейности, които се вижда, че се случват навсякъде в селото. Вижда се обновеният площад пред читалището, светна новото парково осветление. След приключването на ремонта ще имаме една напълно реновирана и функционална сграда с ново отопление и климатизация, с нови седалки в киносалона, рампа за инвалиди. Предстои озеленяване на площите пред сградата и монтирането на пейки за отдих. Така след площада пред кметството имаме и нов площад пред читалището. През тази и следващата година предстои поетапно рахабилитиране и подмяна на ВиК мрежата на улиците „Марица”, „Дунав, „Осъм”, „Албена” и „Добротица”. Тези улици са в много тежко състояние от години, но сега са включени в проект за трансгранично сътрудничество и има фирма изпълнител, която е спечелила, и строителните дейности ще започнат през септември. Миналата година направихме осветлението на алеята в парка, който свързва долния и горния квартал на селото. Сега, покрай отпуснатите средства по проекти, виждам малко светлина в тунела и се обнадеждавам. Макар, че се ядосвам като гледам как румънците ни изпреварват. Когато се правеше териториалното деление преди приемането ни в Европейския съюз, те направиха много малки общини. Едно по-голямо село и няколко по-малки са обединени в една община и така участват в европейски проекти и печелейки ги, има и за голямото населено място и за по-малките. Ние тук сме обединени в големи общини, с по много села и средствата трудно стигат до всички.
Никола Калчев: Освен това, румънците след 1989 година не разпиляха стопанствата по селата, а запазиха сградите и ги оставиха работещи, така задържаха хората в тях. Затова населено място като Негру вода, с което ние бяхме съизмерими, отдавна ни задмина. Вече е град и се разраства, а ние намаляваме.
Георги Николов: Основно разчитаме на европейски средства, за да се случи нещо по-мащабно в селото. По проект се надяваме и на възстановяването на сградата и парка в село Йовково, които са посветени на Йордан Йоквов и така мястото да стане предпочитано за посещения от ученици и техните родители. Тук е камъкът, който указва къде е била къщата на Йовков, природата наоколо е уникална. Ще се сложат пейки, осветление, ще се направи и малък музей. Тук, както и на релефната карта в Огражден, ще могат да се правят открити уроци.
Всяка година организираме и събор на плодородието през есента, на който се събират много хора. Гостува ни и фермерският пазар. За тези дейности, често за помощ разчитаме и на по-големите ни арендатори, които не жалят средства и труд и винаги се отзовават при нужда и помагат с каквото могат. Включват се в инициативите на селото, а и сами правят някои неща, защото милеят за родното място и искат да го облагородят. Понякога се натъжаваме и обезсърчаваме, но не спираме да работим и да се надяваме, че с общи усилия ще подобрим живота тук.
Утре Кардам ще празнува. Може да не е на площада и с много хора, но ще празнува. Ще празнуват всички живеещи тук или свързани по някакъв начин със селото. Ще празнуват миналото си, ще празнуват настоящето си, ще празнуват и бъдещето си. Защото Кардам го е имало и преди 1700 години и така ще остане, докато има хора, за които родното място, бащината къща и корените, при които всички рано или късно се връщаме, са по-скъпи от всичко.
Честит празник на всички, които се чува стават свързани с това място!
Диана СТЕФАНОВА
