Поетесата от Добрич Камелия Кондова представи стихове от новата си стихосбирка
Дъждовна Варна не бе много гостоприемна на 29 май 2020 г., когато бе предвидено пред Артгалерия „Папион” /до Кукления театър, ул.”Драгоман” 12/ да четат свои стихове поетесите Камелия Кондова и Елица Виденова. Намериха се столове, широко се отвориха стъклените витрини и „Папион” станаи много уютен, и достатъчно широк, за да се спазят антиковидните мерки срещу световната грипна пандемия „Ковид19”. Плевенчанката Виктория Митева, собственик и уредник на галерията, има мениджърски талант и висок художествен вкус. Бяха подредени 22 живописни платна от Аршак Нерсисян, които можете да видите до 17 юни. Те допълваха естетическото усещане за любовната поезия, която е трошица в душевния свят на всеки човек.
Озвучаването бе подходящо, пък и двете поетеси бяха достатъчно гласовити, за да чуят всички техни почитатели, че Елица е написала стихосбирката „Хляб за утре”, а Камелия – „Спомням си, че и без тебе съм живяла”.
Ето как е омесила маминия хляб за Спасовден Елица:
„Свети хлябът на гроба на мама.
Тя научи ме да го замесвам,
за да може, когато я няма,
да ми бъде по-леко и лесно…
Свети хлябът от моето детство
и ухае на дом… и на мама ръцете
го извайват – това е наследство,
дето в тъмните нощи за мене ще свети!
Свети хлябът, със който нахраних,
онзи скитник, ръката протегнал,
а в сърцето ми – като в рана,
той невидимо е посегнал…
Свети хлябът – детето ми храни
бели гълъби на площада
със трохици от питката мамина…
Бог усмихнат на облак присяда.”
Заглавието на стихосбирката на Камелия Кондова идва от нейното „Стихотворение без цигара”:
„Спомням си,че и без тебе съм живяла.
А и да забравя, хората говорят как
са видели, че невръстното ми тяло
се превръща във обратното на мрак.
Спомням си, че мама не допусна да си имам куче –
да не ме ухапе, да не цапа и да не скимти.
Трябваше сама на вярност да се уча.
Трябваше - преди да ми се случиш ти.
Смъртите си спомням безразборно да прииждат.
После дълго гледам, гледам, но не виждам
Смисъла на троскота над всеки гроб.
Днес /с последната си нежност оцеляла/
ме превръщаш във обратното на мрак.
Да, твърдя, че и без тебе съм живяла.
Само нямам никаква идея как?!”
Елица Виденова се беше постарала да подбере стихове от двете книжки, посветени на едни и същи идеи и мотиви, които прочетоха с Камелия Кондова. И двете с голям артистичен талант, подпомогнат от доброволната и добронамерената помощ на актьора Любен Чаталов, на когото Камелия посвещава три любовни стихотворения.
Слушахме затаени. Преди всичко за Любов. За Любовта навсякъде. За любовта преди, сега и може би и занапред. ”Миналото време не е страшно,/ако само хубавото помниш.” /К.Кондова/; „ТИ ще си вече владетел на времето,/ АЗ ще засенча хиляда луни!/ Може би късно, но знам –непременно,/ щом ме познаеш сред всички жени.”/Е.Виденова/
Бих цитирала още, и още стихове, от тези истински жрици на любовната поезия; бих тълкувала техните мисли; бих се възхищавала на изящните им стихове …Но това е желателно всеки да направи сам или когато сте двама. Любовната поезия е споделяне с правилния човек, а кой е той? Знаем ли го!
„Помъдряхме до бяло и по навик отново
все варосваме старите къщи…
Помирих се със моята бивша любов
и сега съм и бряг - за завръщане.” /Елица Виденова/
„…Така светът по чудо оцеля,
полуумрял във кръчмата, защото
там влезе най-красивата жена.
И старците се вкопчиха в живота.” /Камелия Кондова/
Двете поетеси имат различно битие. Елица е от Пернишко, но работи и живее във Варна.Тя е топ журналист и поетеса с много награди. Камелия живее и работи в София. Тя е от Добрич и често е при майка си.
Бих казала, че Елица и Камелия са един поетически тандем и разгадаването на всеки техен стих е ходене по водите с Божието слово.
Маруся КОСТОВА
