Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

Цветница е!

Цветница е! Честит имен ден на всички, празнуващи днес!

Българската православна църква днес празнува Цветница. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя) или Куклинден. Пада се винаги в неделята след Лазаровден и една седмица преди Великден.

Традицията свързва деня с тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови клонки, възславян като Месиански цар. Той влиза в града на магаренце и е приветстван от хората с „Осанна”, задето е възкресил Лазар предния ден – в събота. Тържествено посрещнат в Йерусалим на Цветница, той доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот.

На този ден в църквите има празнична служба,  чете се молитва и се благославят върбови клонки, символизиращи палмовите, с които е бил посрещнат Исус Христос в Йерусалим. Върбовите клонки се смятат за символ на женското начало и се раздават на вярващите за здраве. От тях се сплита венче, което се поставя на входната врата на дома, за да предпазва от уроки, зло и неплодородие. Тази година, заради пандемията от коронавирус и с цел ограничаването на разпространение на заразата, върбови клонки в храмовете няма да се раздават.

По традиция на Цветница продължават обредите и обичаите от Лазаровден. Следобеда възрастни жени отвеждат лазарките на реката за да си изберат кумичка или кума. Всяко момиче свива венец от върба, наричан търкалце или колелце. После пускат венците едновременно в реката и пеят специална песен:

„Лаленце се люлее сред зелени ливади, не е било лаленце, ами е било детенце. Майка му го будеше: Стани, стани, детенце, за да видиш лазарки!“

Момата, чието венче отплува най-далеч, става кума/кумичка. Момичетата я понасят на ръце и с песни към селото. До Великден те не разговарят с нея ако я срещнат и не й минават пътя – т.е. говеят й. На Втория ден от Великден те й отиват на гости, „за да ги опрости“ и тогава за първи път й проговарят. Носят й в дар специален обреден хляб кукла, в средата на който има червено яйце. Майката на кумата/кумичката приготвя трапеза за лазарките и те престават да говеят пред нея.

В района на Добруджа кумиченето се изпълнява, но не за да се избере кума на лазарките. В нашия край девойките, които предния ден са лазарували, отиват на реката да пуснат своите венци по течението и да гадаят по тях коя първа ще се омъжи. Чието венче изплува най-напред, тя ще е следващата булка.

С кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости то е сключено.

Цветница е вторият ден от Големия пост на който е позволено да се яде риба. Освен нея обаче, всички останали ястия трябва да бъдат постни – салата от пресни зеленчуци, картофи, ориз, фасул, яхния от стар боб или пък пълнени постни чушки. На почит на този ден са зелените растения– коприва, лапад, спанак, с които може да приготвите чудни супи и яхнии.

На Цветница имен ден празнуват всички хора, които носят имена на цветя, растения или дървета – Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин/а, Гроздан/а, Грозданка, Далия, Дафина, Делия, Делян/а, Дилян/а, Детелин/а, Ела, Елица, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл, Зюмбюлка, Ива, Иглика, Калин/а, Камелия, Карамфил/а, Карамфилка, Китка , Камен, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лоза, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невен/а, Петуния, Ралица, Смилян/а, Теменуга, Теменужка, Трендафил, Трендафилка, Фидан/а, Фиданка, Цвета, Цветан/а, Цветанка, Цветелин/а, Цветомир/а, Цветослав/а, Цвятко, Череша, Явор/а, Ягода, Ясен/а, Ясмина.

c